— Тук ли автобусът от летището оставя пътниците? — попита шофьорът.
— Не — отговори мъжът, — мисля, че отпред.
— Откъде сте?
— От Финландия.
— Сигурно е много студено там?
— Не. По това време е много топло. Комарите са най-големият проблем.
Шофьорът кимна, а Василиев заобиколи и се качи в колата.
— Името ви? — попита Петровски.
— Василиев.
— Това стига. Нищо повече. Аз съм Рос.
— Далече ли отиваме?
— На около два часа.
През останалия път мълчаха. Петровски направи три отделни маневри, за да избегне евентуални преследвачи. Такива нямаше. При залез-слънце те пристигнаха в къщата на улица Черихейз. Съседът му мистър Армитидж косеше тревата пред къщата си.
— Гости? — каза той, когато Василиев слизаше от колата и отиваше към входната врата.
Петровски извади отзад куфара на пристигналия и намигна на съседа си:
— От главното управление — прошепна той. — Може да ме повишат. Трябва да пазя поведение.
— Точно така — ухили се Армитидж. Той поклати окуражително глава и продължи да коси.
Вътре Петровски дръпна пердето, както винаги, преди да запали лампата. Василиев чакаше неподвижен в тъмнината.
— Добре — каза той, когато Петровски запали осветлението, — на работа. Тук ли са и деветте пратки?
— Да, и деветте.
— Да проверим тогава. Една детска топка, около двадесет килограма?
— Да.
— Чифт обувки, кутия пури, гипсова превръзка?
— Да.
— Един транзистор, електрическа самобръсначка, стоманена тръба, много тежка?
— Трябва да е това — Петровски показа продълговат предмет, обвит в термоизолиращ материал.
— Това е. И накрая, един ръчен пожарогасител, много тежък, и два фара от кола, също тежки.
— Да.
— Ако имаш и останалите дреболии от тукашните магазини, ще започна работа утре.
— Защо не сега?
— Слушай, млади момко. Първо, по това време рязането и бормашината няма да се харесат особено на съседите. Второ, уморен съм. С такива играчки човек не прави грешки. Утре ще започна отпочинал и ще завърша до вечерта.
Петровски кимна.
— Вземи задната спалня. В сряда ще те закарам до Хийтроу за сутрешния полет.
21.
Василиев реши да работи във всекидневната на спуснати пердета и запалена лампа. Първо поиска да му се дадат деветте предмета.
— Ще ни трябва кофа за боклук — каза той.
Петровски я донесе от кухнята.
— Подавай ми нещата, когато ги поискам. Първо, кутията с пури.
Той я разпечата и отвори капака. Вътре имаше два реда пури, тринадесет отгоре и дванадесет отдолу, всички в цилиндрични метални кутии.
— Трябва да е третата отляво, на долния ред.
Там беше. Той измъкна пурата от кутията и я разряза с бръснарско ножче. Отвътре извади стъклена тръбичка, подобна на ампула, от която стърчаха два проводника. Електрически детонатор. Остатъкът отиде в кофата.
— Гипсовата превръзка.
Тя беше двупластова, първият пласт беше оставен да се втвърди, преди да се направи вторият. Помежду им имаше пласт подобно на маджун вещество, увит в найлон, за да се избегне залепването му за гипса. Василиев отдели двете гипсови парчета, извади го, отдели найлона и го направи отново на топка. Двеста и петдесет грама пластичен експлозив.
Взе обувките на Личка и отряза токовете. От единия извади стоманен цилиндър два инча в диаметър и един инч дебел. На ръба му беше нарязана широка резба, а от идната страна имаше прорез като за широка отвертка. От другия ток извади плосък диск от сив метал, литий, който е неутрален, но в съприкосновение с полония може да предизвика ядрена реакция.
Полониевият диск, който трябваше да замени загубения в Глазгоу, беше в самобръсначката, която беше разтревожила Карел Воснияк. Оставаха пет компонента.
В топлоизолираната тръба от ауспуха на камиона имаше стоманена тръба, тежка около двадесет килограма. Вътрешният й диаметър беше два инча, а външният — четири. Беше от закалена стомана, дебела един инч. В единия край беше нарязана вътрешна резба, а другият беше запушен, като в средата имаше отвор, в който да влезе детонаторът.
От транзистора Василиев извади часовниковия механизъм — плоска запечатана стоманена кутия, колкото две цигарени кутии. От едната й страна имаше два бутона, червен и жълт, а от другата стърчаха два разноцветни проводника, положителен и отрицателен. На четирите ъгъла имаше четири пластинки с отвори, за които щеше да се завинти от външната страна на шкафа, в който щеше да бъде устройството.