Няколко часа по-късно полицията установи, че е последното.
На този, който намери мотора, каза да постави маяк в багажника, да го включи и да се маха оттам. Това беше един от двамата шофьори на Бъркиншоу. Той се върна при колата, седна зад волана и потвърди, че маякът работи.
— Добре — каза Престън. — Ще направим смяна. Всички шофьори в колите. Тримата на Лен да дойдат през задната улица да ни сменят. Един по един, тихо и сега.
На тези около него каза:
— Хари, събирай багажа. Тръгваш пръв. Вземи първата кола, аз ще дойда при теб. Барни, Джинджър, във втората кола. Ако Мънго дойде навреме, ще тръгне с мен.
Един по един хората на Стюарт заеха места в стаята. Престън се молеше агентът да не излезе, докато извършват смяната. Той излезе последен, надникна в стаята на семейство Ройстън да им се извини за безпокойството и да ги увери, че до сутринта всичко ще приключи. Шепотът, който чу зад себе си, звучеше доста разтревожено.
Престън се измъкна през дворовете отзад и след пет минути седна в колата при Бъркиншоу и шофьора Джо. Джинджър и Барни се обадиха от втората кола.
— Естествено, ако не е мотоциклетът — каза Бъркиншоу мрачно, — тръгнали сме без гребла нагоре по река от лайна.
Престън седеше отзад. До шофьора отпред, Бъркиншоу гледаше екрана на арматурното табло. Като екран на радар, на него през равни интервали проблясваха светлинни импулси, даващи координатите на маяка и приблизителното разстояние — половин миля. Във втората кола имаше същото устройство, така че имаше възможност данните от двата уреда да се засичат.
— Трябва да е моторът — каза Престън отчаяно. — И без това не можем да го проследим из тези празни улици, той е твърде добър.
— Тръгва.
Внезапният лай от радиото прекъсна разговорите. От къщата се обадиха, че човекът е излязъл. Потвърдиха, че тръгва по посока към мотора. След това го загубили от поглед. Две минути по-късно един от шофьорите на Стюарт докладва, че го е видял на Сейнт Маргарет Драйв да следва същата посока. След това нищо. Минаха още пет минути. Престън се молеше.
— Движи се!
Бъркиншоу подскачаше възбудено на предната седалка, нещо необичайно за уравновесения му характер. Светещата точка в екрана бавно променяше местоположението си.
— Целта се движи — потвърдиха и от втората кола.
— Оставете му една миля и тръгвайте — каза Престън, — запалете моторите веднага.
Точката тръгна на юг, после на изток по улиците на Честърфийлд. Когато достигна края на града, те тръгнаха. Вече нямаше съмнение — сигналът идваше ясен и отчетлив от шосе А–617, по посока Мансфийлд и Нюарк. Разстояние — малко повече от миля. Той дори нямаше да види и фаровете им. Джо се ухили.
— Опитай се сега да се отървеш от нас, копеле!
Престън щеше да е по-доволен, ако преследваният беше с кола. Мотоциклет се преследва много по-трудно. Той е бърз и маневрен, може да се промъква през гъсти редици автомобили, може да влиза в преградени пешеходни зони, да се промъква през тесни алеи и пролуки. Извън града мотоциклетът може да се движи извън пътищата, където една кола трудно може да премине. Най-важното беше човекът пред тях да не разбере, че го следят.
Той беше добър. Не превишаваше позволената скорост, но и не падаше под нея, дори завоите вземаше, без да намалява. Той продължаваше по А–617, встрани от магистралата М–1, през заспалия Мансфийлд, към Нюарк. Не забави темпото и когато излезе от Дарбишър и навлезе в богатите фермерски земи на Нотингамшир.
Малко преди Нюарк той спря.
— Дистанцията бързо намалява — каза Джо.
— Загаси фаровете и спри — каза Престън.
Всъщност Петровски беше влязъл в едно отклонение, беше угасил мотора и чакаше с очи, вперени в посоката, от която беше дошъл. Един голям камион изтрещя покрай него и изчезна в тъмнината към Нюарк. Нищо повече. Една миля назад двете коли на „наблюдателите“ бяха спрели и изчакваха. Петровски изчака още пет минути и след това изрева с мотора на югоизток. Преследвачите му също тръгнаха, като спазваха дистанцията от една миля.
Минаха над река Трент и светлините на голямата захарна рафинерия отдясно, след това навлязоха в Нюарк. Беше малко преди три часа. Точката на екрана им започна да играе лудо, докато той криволичеше из улиците на града, след което, изглежда, се установи на А–46 към Ленкълн. Колите изминаха половин миля нагоре по това шосе, когато изведнъж Джо натисна спирачките.
— Той е встрани, отдясно, и дистанцията се увеличава.
— Обратно — каза Престън.
Намериха разклонението вътре в града. Моторът беше поел по А–17 отново на югоизток, към Слийфорд.
В Честърфийлд полицаите нахлуха в къщата на Стефанидис в два и петдесет и пет. Имаше десет униформени полицаи и двама цивилни от специалния отдел. Ако бяха дошли десет минути по-рано, щяха да хванат съветските агенти неподготвени. Просто лош късмет. Когато приближаваха до вратата, тя се отвори.