Шефът от Норфолк нареди да се осигури пълно съдействие, документите могат да се уредят и по-късно.
Брайън Харкорт-Смит се мъчеше да осигури хеликоптер. Двете разузнавателни служби на Англия разполагат с така наречените „придадени“ хеликоптери, намиращи се в Нортхолт близо до Лондон. Възможно е да се осигури машина и спешно, но обикновено се правят предварителни заявки. Оттам отговориха, че хеликоптер може да излети след четиридесет минути и след още четиридесет може да пристигне в Тетфърд. Харкорт-Смит им каза да изчакат на телефона.
— Осемдесет минути — каза той на сър Бърнард Хемингс, който точно тогава говореше с шефа на полицията в Норфолк, в кабинета му в Ипсуич. — Имате ли полицейски хеликоптер на разположение? Сега?
Последва малка пауза, докато полицаят провери по вътрешната линия в пътния контрол.
— Имаме един в района на Бери Сейнт Едмъндс.
— Моля изпратете го в Тетфърд и качете там един от нашите хора. Става дума за националната сигурност. Уверявам ви.
— Ще наредя веднага.
Престън повика полицая при разпънатата карта върху двигателя на колата.
— Посочете ми американските въздушни бази наоколо — каза той.
— Доста разпръснати са, сър — той забучи месест пръст в хартията, — тук е Скулпторп, на север; тук Лейкънхийт и Милдънхол, на запад; Чиксандс в Бедфордшир, но смятам, че вече оттам не летят. И остава Бентуотърс, на крайбрежието, близо до Удбридж.
Беше шест часа. Демонстрантите се изсипаха около двете спрели коли и по-нататък, покрай старата селска църква в края на селцето, с тръстиков покрив и без електричество.
Петровски стоеше до колата си със скръстени ръце и ги наблюдаваше с безизразно лице. Мислите му бяха отровни. Над нивите зад него избръмча хеликоптер на пътния патрул и се отправи на север, но той не го чу заради виковете на демонстрантите.
Другият шофьор, който беше търговец на бисквити, дойде при него и кимна по посока на демонстрантите.
— Задници — каза той.
Руснакът се усмихна и кимна. След като не се получи разговор, другият се върна при колата си, влезе вътре и зачете някаква рекламна брошура.
Ако Валерий Петровски имаше по-развито чувство за хумор, той би се разсмял на положението си. Намираше се близо до църква, в страна, която искаше да унищожи, и пред него минаваха хора, които той искрено презираше. И въпреки всичко, ако мисията му успееше, исканията на тези хора щяха да се изпълнят.
Въздъхна, като си представи колко бързо биха се справили войските на МВД с подобна демонстрация в страната му, преди да предадат организаторите на момчетата от Пето главно управление, за да си поиграят на въпроси и отговори в Лефортово.
Престън гледаше картата, на която с кръгове беше оградил петте американски бази. Ако съм „нелегален“, мислеше той, щях да се прикрия в някой по-голям град.
В Норфолк бяха Кингс Лин, Норич и Ярмът. В Съфолк — Лоустофт, Бери Сейнт Едмъндс и Ипсуич. За да се върне обратно към Кинкс Лин, близо до базата Скулпторп, човекът би трябвало да мине покрай него. Никой не беше минавал покрай колите в обратна посока. Оставаха четири бази — три на запад и една на юг.
Той проследи посоката на пътя от Честърфийлд до Тетфърд — югоизток. Логично е да е избрал междинния си пункт така, че да е някъде по пътя му. Линията между базите Лейкънхийт, Милдънхол и Честърфийлд не минаваше през Тетфърд.
Той продължи линията между Честърфийлд и Тетфърд на югоизток. Сочеше към Ипсуич. На дванадесет мили от Ипсуич в една гъста гора близо до морския бряг се намираше базата Бентуотърс. Припомни си, че в нея има бомбардировачи F–5, въоръжени с тактически ядрени заряди, с които можеше да се спре масирана атака от 29 000 танка.
Зад него радиостанцията на полицая се обади. Той отиде и отговори на повикването.
— От юг насам идва хеликоптер — каза той.
— За мен е — отговори Престън.
— А къде искате да се приземи?
— Има ли подходящо място наоколо?
— Има. Казваме му „Ливадите“, долу до кръговото движение. Трябва да е достатъчно сухо.
— Кажи му да ме чака там. Аз тръгвам.
Той извика на хората си, някои от които дремеха наоколо:
— Колите. Отиваме към кръговото движение.
Докато те се качваха в колите, Престън показа картата на полицая.
— Кажи ми — попита го той, — ако си тук, а живееш в Ипсуич, по кой път би отишъл дотам?
Без колебание полицаят посочи точка на картата:
— Ще тръгна по А–1088 до Иксуърт и после ще се прехвърля на А–45 — главния път — ей тук при село Елмсуел.