— Но това не ми е работа — запротестира той, — аз съм пътен контрольор.
— За това ми трябваш. Хайде, да вървим.
Скочи от около петдесет сантиметра в гъстата трева. Като държеше шапката си, за да не я отнесе струята от мотора, го последва и полицаят. Хеликоптерът се издигна и отлетя към базата си в Ипсуич.
Престън и полицаят минаха през ливадата, прескочиха оградата и излязоха на А–1088. Горе на магистралата се виждаше безкрайният поток от коли към Ипсуич.
— Сега какво — попита полицаят.
— Ще застанеш тук и ще спираш колите, идващи по това шосе. Ще питаш шофьорите дали идват от Хонингтън или след това. Кажи ми, когато попаднеш на първия, минал през демонстрацията.
Той отиде до магистралата и погледна по посока на Бери Сейнт Едмъндс. Хайде, Хари, хайде!
Колите спираха пред полицая, но всички твърдяха, че са тръгнали на юг от демонстрацията. След двадесет минути Престън видя и чу полицейската сирена, която проправяше път на двете техни коли през натоварения трафик. Спряха при изхода на А–1088.
Полицаят вдигна защитната маска на шлема си.
— Надявам се, че знаете какво правите, сър. Това разстояние не е вземано по-бързо. Ще има въпроси.
Престън му благодари и накара двете коли да отидат няколко метра навътре по второстепенния път. Той посочи тревясалия насип.
— Удари я, Джо.
— Да направя какво?!
— Удари я. Не я чупи напълно. Просто й придай вид.
Двамата полицаи от Съфлок гледаха занемели как Джо сяда в колата и я засилва срещу насипа. Задницата й остана да стърчи почти до средата на шосето. Престън посочи другата кола на десетина метра по-нататък.
— Излизай! — изкомандва той шофьора. — Хайде, момчета, от тази страна.
На седмия тласък успяха да я обърнат на една страна, Престън взе един камък и счупи страничното стъкло на колата на Джо. Взе стъкла и ги разпръсна на пътя.
— Джинджър, лягаш тук, близо до колата на Джо. Барни, вземи едно одеяло и го завий. Целия, и главата. Останалите, скрийте се зад онази ограда.
Престън повика с жест двамата полицаи:
— Сержант, станала е отвратителна катастрофа. Искам да застанеш до тялото и да отклоняваш движението покрай него. А ти спри мотора малко по-горе и давай знак да намаляват скоростта.
И двамата полицаи имаха заповед от началниците си — да съдействат на тези от Лондон, дори и да полудеят.
Престън седна на насипа с носна кърпа на носа, сякаш да спре кръвотечението.
Труп край пътя винаги кара шофьорите да намаляват скоростта и да надничат през страничните стъкла. Престън беше сложил „трупа“ на Джинджър от страната на волана за колите, отиващи на юг по А–1088.
Майор Валерий Петровски беше в седемнадесетата кола. Както и останалите, малкото комби намали при знака на полицая и бавно премина покрай катастрофиралите коли. От насипа, с присвити очи и запечатан в паметта образ, Престън видя руснака на три-четири крачки от себе си, докато той се провираше между двете коли, почти запушили пътя. С крайчеца на окото си той видя как колата се изкачва по магистралата, изчаква пролука в трафика и тръгва към Ипсуич. След това стана и хукна. Останалите изскочиха иззад оградата при повикването му. Един ужасен шофьор, който тъкмо натискаше спирачките, видя как покритият труп скача и помага на останалите да обърнат на колелата й една ожулена кола.
Джо се качи зад кормилото на своята кола и я изтегли от насипа. Преди да се качи, Бърни изчисти от фаровете калта и тревата. Хари Бъркиншоу глътна три ментови бонбона. Престън изтича до полицая.
— По-добре се прибирай в Тетфърд. Благодаря за съдействието.
Двете коли на MI5 излязоха на магистралата и завиха към Ипсуич.
Изуменият шофьор допита полицая:
— Филм ли снимат, що ли?
— Изобщо не бива да се изненадвате, сър. Между другото, ще ме закарате ли до Ипсуич?
С приближаването до града трафикът се сгъстяваше. Това беше добро прикритие за техните коли, които често разменяха местата си, за да не изпускат комбито от очи.
Фордът тръгна през града.
— Насочва се отново навън — каза Джо, който караше през пет коли зад преследвания. Те навлизаха в Белстед Роуд — южния изход от града.
Съвсем неочаквано фордът зави вляво и навлезе в малък жилищен комплекс.
— Внимавай — каза Престън на Джо, — сега не бива да ни забележи.
На втората кола каза да остане на пресечката, ако случайно фордът направи обратен завой вътре и се опита да се измъкне. Джо влезе бавно в комплекса. Те минаха покрай улица Черихейз точно навреме, за да видят как фордът паркира пред една от къщите някъде към средата на улицата. Човекът излезе от колата. Престън каза на Джо да продължи още малко, докато колата им се скрие, и да спре.