Според закона СВС могат да бъдат поискани от местния началник на полицията, в чийто район има произшествие, с което той не може да се справи без помощ отвън, чрез Министерството на вътрешните работи. Може да се случи и така, че полицейският началник да получи „съвет“ от много високо място, че е необходимо формално да изиска СВС, и да се иска много смелост да не се приеме този съвет.
Формалното изискване се препраща от вътрешното министерство във военното министерство, откъдето директорът на отдел „Военни операции“ се обажда в базата на СВС в Хиърфорд.
Тази процедура може да отнеме само минути, тъй като е отработвана многократно. Другата причина за това е, че мрежата от познанства, опасваща британската система, позволява всичко да се извърши на устно ниво, като неизбежната документация се оформя по-късно. Британската бюрокрация може да се струва на самите британци бавна и тромава, но тя е като добре смазана светкавица в сравнение с европейската и американската си посестрима.
Повечето от началниците на полицията са посещавали базата на „Полка“ и са се запознали с видовете помощ, които могат да очакват. Много малко от тях са оставали невпечатлени.
Тази сутрин от Лондон уведомиха началника на полицията в графство Съфолк, че в Ипсуич се е прикрил чужд агент, вероятно въоръжен с бомба. Той се обади на сър Хюбърт Вилиърс в Уайтхол, където вече очакваха обаждането му. Сър Хюбърт уведоми министъра и секретаря на правителството, който информира министър-председателя. След получаването на съгласие оттам, сър Хюбърт препрати сега вече политически съгласуваната заявка на сър Перегрийн Джоунс в Министерство на отбраната, който и без това знаеше за нея и вече беше говорил със сър Мартин Фланъри. Шестдесет минути след обаждането на началника на полицията в Съфолк директорът на „Военни операции“ вече говореше по засекретена линия с командира на СВС в Хиърфорд.
Бойната единица в СВС се състои от четирима души. Тя се нарича „патрул“. Четири патрула оформят взвод, а четири взвода — ексадрон. Те се редуват на различните места, където са ангажирани — Северна Ирландия, Близкия изток, тренировки в джунглата, специални задачи и освен това непрекъснатите задачи на НАТО. В страната има само един дежурен ескадрон.
На дадено място се престоява от шест до девет месеца. Този месец в Хиърфорд беше ескадрон „В“. Както обикновено, имаше един взвод, носещ половинчасово дежурство, и друг в готовност в продължение на два часа. Четирите взвода във всеки ескадрон са винаги „Въздушен“ (парашутисти), „Воден“ (водолази и десантчици), „Планински“ (алпинисти) и „Моторизиран“ (въоръжени пехотинци).
Когато от Лондон се обади генерал Джереми Крипс, задачата в Ипсуич се падна на седми взвод, парашутен, от ескадрон „В“.
— Какво обикновено правите по това време на деня — попита Престън домакина на къщата. Името му беше Адриан. Той току-що беше провел разговор с началника на полицията, така че и последните му съмнения относно самоличността на неочаквания му гост отпреди половин час сега бяха разсеяни. Престън му предложи сам да се обади и той получи уверенията им, че подкрепят действията на офицера от MI5.
Също така му казаха, че мъжът отсреща може да е въоръжен и опасен и че ще се наложи да го арестуват по-късно през деня.
— Отивам с колата на работа в девет без петнадесет, след десет минути. Около десет жена ми завежда детето да си играе в детската градина. След това отива на пазар и я прибира към обяд. Тя ходи пеша. Аз се връщам от работа към шест и половина. С колата, разбира се.
— Бих желал да не ходите днес на работа. Обадете се и кажете, че не сте добре. Ще излезете оттук в обикновеното време. На разклона от главния път ще ви чака полицейска кола.
— А жена ми и детето?
— Тя също ще излезе в обичайното време с чанта за пазар. Ще дойде при вас. Има ли къде да прекарате деня?
— Майка ми във Филикстоу — каза Мисис Адриан нервно.
— Може ли да прекарате деня там? Евентуално и нощта?
— Какво ще стане с къщата ни?
— Уверявам ви, мистър Адриан, че нищо няма да й се случи — каза Престън оптимистично. Би могъл да добави, че би могло да изчезне, ако нещата се объркат. — Налага се да ви помоля да ни позволите да я използваме като наблюдателен пункт днес през деня. Ще влизаме и излизаме отзад. Няма да ви причиним никакви щети.
— Какво ще кажеш, мила? — попита той жена си.
Тя кимна:
— Просто искам да се махна оттук със Саманта.
— След час, обещавам ви. Мистър Рос не е спал цяла нощ. Знам, защото го следихме. Сега най-вероятно е заспал, но и без това преди следобеда, дори рано довечера, няма да предприеме никакви действия.