— Добре — каза Адриан, — ще направим каквото казвате.
Той се обади в службата си, за да се извини, че няма да отиде, и потегли с колата в девет без петнадесет. От прозореца на спалнята Валерий Петровски го видя да тръгва. Руснакът се готвеше да поспи няколко часа. По улицата нямаше нищо необичайно. Адриан винаги отиваше на работа по това време.
Престън забеляза, че зад № 9 има пустееща земя. Обади се на Хари Бъркиншоу и Барни, които дойдоха през задната врата и кимнаха с извинение на обърканата мисис Адриан. Качиха се на горния етаж и се заеха с това, което им е професия — да наблюдават. Джинджър беше намерил едно възвишение на около четвърт миля, от което с бинокъл можеше да следи задния двор на къщата.
— Отзад граничи с двора на друга къща — обади се той, — няма движение нито в къщата, нито в двора. Всички прозорци са затворени. Странно е в това време.
— Продължавай да гледаш — му каза Престън, — аз ще съм тук. Ако се наложи да изляза, ще поеме Хари.
След един час мисис Адриан и Саманта излязоха спокойно от къщи.
В самия град се провеждаше друга операция. Началникът на полицията предаде подробностите на началника на криминалния отдел, Питър Лоу.
Лоу изпрати двама детективи в градската община и те откриха, че къщата е собственост на някой си Джонсън, но наемът се изплаща в компанията за недвижими имоти „Оксбъроу“. След телефонен разговор с тях се установи, че сегашен наемател е мистър Джеймс Дънкан Рос, а собственикът е в Саудитска Арабия на работа. Изпратиха им по телефакс снимката на Тимоти Донъли, направена в Дамаск, и те потвърдиха, че това е мистър Рос.
Чрез общината също така се свързаха с архитектите, проектирали жилищния комплекс, и се снабдиха с подробни планове на къщата на № 12. Те дори помогнаха повече — на други места в Ипсуич имаше построени къщи от същия тип и една такава се оказа празна. Това щеше да е от полза за хората на СВС — те щяха да се запознаят подробно с разположението на къщата.
Друго задължение на Питър Лоу беше да намери „резиденция“ за СВС. Това място трябваше да е усамотено, покрито, вътре да се влиза с транспортно средство и да има телефон. Откри един склад и собственикът му се съгласи да го заеме на полицията за един ден, за да проведе „учение“.
Имаше големи плъзгащи се врати, които можеха да се затворят след влизането на конвоя, за да предпазват от любопитни погледи, достатъчно място, за да се построи макет на къщата от летви и зебло, а също и малка стъклена стаичка, която можеше да се използва за команден пункт.
Малко преди обяд един армейски хеликоптер „Скаут“ кацна в най-отдалечения край на летището в Ипсуич и от него слязоха трима мъже. Единият беше командващият „Полка“ генерал Крипс, другият беше оперативен офицер, майор от щаба на СВС, а третият беше началникът на екипа, който щеше да проведе операцията, капитан Джулиън Линдхърст. И тримата бяха цивилни и носеха униформите си в ръчни чанти. Посрещнаха ги с необозначена кола и ги откараха направо в „резиденцията“, където полицаите вече подготвяха командния център.
Питър Лоу съобщи на тримата това, което знае, тоест това, което му бяха казали от Лондон. Беше говорил по телефона с Джон Престън, но още не беше го виждал.
— Има някакъв Джон Престън, доколкото разбрах — каза генерал Крипс, — който е ръководител на операцията от MI5?
— Мисля, че е още в наблюдателния пост — къщата, която е заел срещу целта. Мога да се свържа с него и да му кажа да дойде тук.
— Мисля, сър — каза капитан Линдхърст, — дали не е по-добре да отида дотам веднага. Ще огледам положението и ще се върна с този Престън.
— Нищо не пречи, кола и без това ще трябва да ходи дотам.
Петнадесет минути по-късно полицаят посочи задната врата на № 9. Все още в цивилните си дрехи, двадесет и девет годишният капитан прескочи оградата на двора и влезе в къщата. Вътре попадна на Барни, който правеше чай на кухненската печка.
— Линдхърст, от „Полка“ — каза капитанът, — тук ли е мистър Престън?
— Джон — просъска Барни, — един „кафяв“ те търси.
Линдхърст се изкачи в спалнята на втория етаж, където беше Престън, и се представи. Хари Бъркиншоу промърмори нещо за пиене на чай и излезе. Капитанът впи очи в № 12 отсреща.
— Има някои пропуски в информацията, която имаме. Кой според вас се крие там?
— Това е съветски агент — отговори Престън. — „Нелегален“, използва името Джеймс Дънкан Рос. Около тридесет и пет, среден ръст, нормално телосложение, вероятно много силен, суперпрофесионалист.