Стив Билбоу трябваше да влезе в дневната на първия етаж, а ефрейторът трябваше да изтича по стълбите и да заеме предната спалня. Единият от другите двама трябваше да се качи горе, в случай че „Джо“ е в банята, а другият да отиде след сержанта.
Сигналът за двамата отзад щеше да бъде гърмежът на пушката за вратата. При това положение, когато нападателите от предната врата вече са вътре, намиращите се в стаите щяха да бъдат зашеметени от хвърлените шокови гранати.
Престън, който реши да се върне в наблюдателния пост, слушаше подробностите.
Той знаеше, че само на СВС е позволено да подбират оръжието си без ограничения. За близък бой те използваха германските „Хеклер и Кох“ — късоцевни, деветмилиметрови скорострелни автомати със сгъваем приклад — малки, удобни и надеждни.
Те се носеха отпред, на гърдите, прикрепени с метална скоба, така че ръцете оставаха свободни за други действия — отваряне на врати, влизане през прозорци, хвърляне на гранати и подобни. Автоматът може да се освободи само с едно движение и да влезе в действие за по-малко от секунда.
При разбиването на врати, както беше показала практиката, е по-бързо да се разбият пантите, а не ключалката. За това се използваше специална ловна пушка „Ремингтън Уингмастър“, но със специални куршуми.
Освен тези играчки понякога се налагаше да се използва и тежък чук или резачки за метал — ако вратата е залостена с резе или има окачена верига. Те също така имаха на разположение и шокови гранати — те не убиваха, а само зашеметяваха с гърмежа си и силния блясък. Накрая, всеки имаше личен автоматичен пистолет „Браунинг“.
Линдхърст подчерта, че при нападението от най-голяма важност ще бъде времето. Той реши да започнат в 21,45 — тъмнината по това време е достатъчна, за да обърка, но нощта все още не се е спуснала напълно.
Самият той щеше да бъде в къщата на Адриан и да наблюдава оттам цялата операция. Там щеше да има връзка с хората си по радиото. Ако малко преди това по улицата се появеше пешеходец, той щеше да предупреди и нападението да се забави, докато улицата се освободи. В колата, която щеше да докара хората за задния двор, също щеше да има радиостанция, настроена на същата вълна, така че те щяха да слязат от колата точно деветдесет секунди преди разбиването на предната врата.
Измисли и още нещо — когато микробусът се приближава по улицата, той щеше да позвъни по телефона на Рос. Телефонът във всички тези къщи се намираше на малка масичка в антрето. Целта беше да се отдалечи агентът от бомбата, където и да се намира тя, и да се даде възможност на хората му да стрелят първи.
Както обикновено, те щяха да дават по два автоматични изстрела, в две бързи серии. Въпреки че автоматите им могат да изпразнят тридесетте патрона в пълнителя за две секунди, те можеха съвсем прецизно да изстрелват само по два патрона, което освен икономиите увеличаваше шансовете за оживяване на атакувания.
Веднага след атаката улицата щеше да бъде заета от полицията, за да се избегне събирането на обикновената в такива случаи тълпа. Полицията щеше да заеме и къщата, докато хората от СВС вече щяха да са се изтеглили с микробуса, очакващ ги на задната улица. Освен това един екип от шест души трябваше да пристигне късно следобед от „Алдермастън“.
В шест Престън се върна в наблюдателния пункт, където влезе през задната врата.
— Току-що запали лампата — каза му Бъркиншоу, когато влезе в предната спалня. Той видя светлината зад спуснатите пердета и отблясъците под входната врата.
— Стори ми се, че някой се движи зад пердетата на горния етаж, точно след като ти тръгна — каза му Барни. — Беше малко след обяд. Но не е излизал.
Престън се обади на Джинджър, но и от своя пост той не бе забелязал никакво движение.
— След час-два ще започне да се стъмва. След това видимостта ще се влоши — каза му той.
Валерий Петровски не спа добре. Малко преди един часа той се разсъни окончателно, изправи се в леглото и се втренчи в къщата точно срещу прозореца. След още малко стана, отиде до банята и взе душ.
Приготви си лек обяд и го изяде в кухнята към два часа. От време на време поглеждаше през прозореца към задния двор, където беше опънал тънък и незабележим найлонов рибарски конец от единия до другия край. През една макара той влизаше в задната врата и там беше завързан за няколко окачени консервени кутии. Когато го нямаше, той отпускаше конеца, а го опъваше, когато си беше вкъщи. Досега никой не беше разклащал консервените кутии.
Следобедът беше към края си. Той се чувстваше напрегнат, сетивата му бяха нащрек и съвсем естествено, като се има предвид какво имаше във всекидневната си. Опита се да чете, но не можеше да се съсредоточи. Москва трябваше да е получила съобщението му преди дванадесет часа. Послуша малко музика по радиото и в шест часа се установи във всекидневната. Фасадата на къщата му беше на изток и беше в сянка, макар че къщите отсреща бяха все още огрени от вечерното слънце. Отсега нататък мракът щеше да се сгъстява все повече. Той спусна пердетата, както винаги, преди да запали лампите, и понеже нямаше какво да прави, пусна телевизора. Както обикновено, преобладаваше предизборната кампания.