В девет и половина имаше още едно предаване за текущите събития. Още интервюта с министри и обещаващи кандидати за министри. Изнервен, той превключи на Би Би Си–2, но там имаше документален филм за птиците. Въздъхна. Поне е по-добре от политиката.
След около десет минути чу как съседът му изнася бутилките си за мляко. Винаги толкова и винаги по това време, помисли си той. След това старият глупак се заприказва с някого. В това време нещо по телевизията привлече вниманието му и той загледа изумено. На екрана се беше появил издължен човек, чието хоби очевидно бяха гълъбите. В ръцете си пред камерата той държеше един — хубаво животно с характерно оцветяване на главата и човката.
Петровски седеше скован, насочил почти цялото си внимание към птицата. Думите възприемаше с останалата част. Беше сигурен, че е виждал този гълъб някъде.
— Тази прекрасна птица предназначена ли е за състезание или не? — Журналистката явно беше нова и искаше да направи по-хубаво интервю, отколкото си струваше.
— Боже, не — отговори мъжът, — това е Уесткът. Не е декоративен гълъб.
В паметта на Петровски проблесна стаята за гости във вилата на Генералния секретар в Усово. „Намерих го на улицата, миналата зима…“ Това бяха думите на състарения англичанин, птицата беше там, в един кафез и го гледаше с умните си очи.
— Тази порода не се среща из градовете — каза момичето, чудейки се как да продължи.
В този момент телефонът иззвъня…
При нормални обстоятелства Петровски би отишъл да отговори веднага, защото би могло да е някой съсед. Да се прави, че го няма, когато лампите светят, би било подозрително. Също, не би взел със себе си пистолета. Но той седеше втренчен в екрана. Телефонът звънеше настойчиво. Заедно с телевизора той заглуши меките стъпки на плочника отпред.
— Вероятно сте права — отговори интервюираният. — Уесткът не е „улична“ порода. Това може би е един от най-добрите пощенски гълъби. Те винаги се връщат при стряхата, където са се излюпили. Затова ги наричат „домошари“.
Петровски скочи от стола си, ръмжащ от гняв. Измъкна иззад възглавницата прецизния пистолет, с който не се разделяше, откакто влезе в Англия. Каза една кратка руска дума — предател.
В този момент нещо изрева, след това още веднъж, почти едновременно. Почти веднага последва звукът на разбито стъкло откъм предната врата. Чуха се два страхотни гърмежа от задната част на къщата и тичащи стъпки в коридора. Петровски се обърна рязко към вратата на стаята и стреля три пъти. Пълнителят на пистолета му „Сако“ побираше само пет патрона. Той остави двата — можеше да му потрябват за него самия. Но трите, които изстреля, пробиха тънката врата и потънаха оттатък в коридора…
Съседите щяха да разказват за тази нощ до края на живота си, но никой нямаше да може да я опише точно.
Ревът на пушката ги изстреля от меките столове. След като откъсна пантите на вратата, стрелецът отстъпи встрани, за да направи място за другия. Той разби ключалката с големия чук и също отстъпи. И двамата откачиха автоматите си и ги насочиха.
Стив и ефрейторът вече бяха нахълтали през зеещата дупка. Ефрейторът на три скока се втурна нагоре по стълбите, следван от човека, току-що захвърлил чука. Стив изтича покрай звънящия телефон, достигна до вратата на стаята и нещо го отхвърли назад. Четвъртият от групата приклекна и стреля през все още затворената врата. После я отвори с ритник и се изтъркаля в стаята на кълбо. Изправи се на крака някъде към средата на помещението.
Когато се чуха първите изстрели, капитан Линдхърст отвори вратата на къщата отсреща и започна да наблюдава. Зад него застана Престън.
Когато войникът във всекидневната се изправи и видя неподвижната фигура на пода, капитан Линдхърст се появи на прага. Той се ориентира в обстановката веднага, въпреки че димът още не се беше разнесъл.
— Помогни на Стив в антрето — каза той. Войникът се подчини. Човекът на пода се раздвижи. Капитанът извади своя „Браунинг“ изпод якето.
Войникът се бе справил добре — Петровски беше улучен в коляното, един куршум в долната част на корема и един в рамото. Пистолетът му беше хвърлен насред стаята. Въпреки преградата войникът беше уцелил с три от четирите куршума.
Петровски изпитваше нечовешка болка, но беше жив. Започна да пълзи. На два-три метра от него Линдхърст видя сивата стомана, плоската кутийка отстрани, двата бутона — червен и жълт. Капитан Линдхърст се прицели внимателно и стреля.