— Тогава чакай ме в осем сутринта пред службата ми. Вземи си паспорта. А сега нека да отложим кафето в библиотеката…
Човекът на прозореца в квартирата на една от крайните улички в Женева гледаше как посетителят му се отдалечава. Раменете и главата на човека се появиха под него, после той се отдалечи по алеята и през портата излезе на улицата, където го чакаше колата му. Шофьорът излезе, заобиколи и му отвори вратата, после се върна.
Преди да се качи отново в колата, Престън вдигна поглед към човека на прозореца. Вече седнал зад кормилото, попита:
— Това е той? Човекът от Москва? Наистина ли?
— Да. Това е той — отговори сър Найджъл от задната седалка. — А сега карай към летището, ако обичаш.
Потеглиха.
— Джон, обещах да ти обясня — каза той след малко. — Задай ми въпросите си.
Престън виждаше лицето на шефа в огледалото. Старецът гледаше пейзажа навън.
— Операцията?
— Ти беше съвсем прав. Тя е била започната лично от Генералния секретар. С помощта и съветите на Филби. Наричала се е „План Аврора“. Наистина беше провалена, но не от него.
— А от кого? Защо?
Сър Найджъл се замисли.
— Още от самото начало мислех, че е възможно да си прав. Както в заключенията си в така наречения доклад „Престън“ от декември миналата година, така и в заключенията ти след събитията в Глазгоу. Независимо че Харкорт-Смит не повярва нито на едното, нито на другото. Не бях убеден, че двете са свързани помежду си, но не можех и да отрека такава връзка. Колкото повече време минаваше, толкова повече се убеждавах, че планът не може да е истинска операция на КГБ. Липсваше стилът, прецизното изпипване на нещата. Струваше ми се, че става дума за нещо прибързано, при това започнато от човек, който няма доверие на КГБ. И все пак тогава почти нямаше надежда да успееш да откриеш агента.
— Това беше опипване в тъмнината, сър Найджъл. От граничните пунктове не можахме да достигнем до нищо. Ако не беше Винклер, никога нямаше да стигна до Ипсуич навреме.
Няколко минути не говориха. Престън чакаше сър Найджъл да продължи разказа си.
— Така че изпратих послание в Москва.
— От ваше име?
— Боже мили, не. Това никога не би свършило работа. Твърде очебийно е. Чрез друг източник, на който се надявах, че ще повярват. Боя се, че посланието ми не изглеждаше много правдоподобно. Но понякога човек трябва да казва неистини в нашата професия. Все пак изпратих го по канал, на който смятах, че ще се доверят.
— Довериха ли се?
— За щастие, да. Когато пристигна Винклер, бях сигурен, че посланието ми е получено, разбрано и най-вече прието за истина.
— Отговорът беше Винклер?
— Да. Нещастник. Той си мислел, че го изпращат на рутинна проверка — на гърците и на предавателя. Между другото намерили са го удавен в Прага преди две седмици. Знаел е твърде много, предполагам.
— А руснакът в Ипсуич?
— Току-що научих, че се е казвал Петровски. Първокласен професионалист и патриот.
— Но той също трябваше да умре?
— Джон, това беше ужасно решение. Но неизбежно. Пристигането на Винклер беше предложение за сделка. Без официално споразумение, разбира се. Просто мълчаливо съгласие. Петровски не можеше да бъде заловен жив и разпитан. Трябваше да приема условията на този, когото видя на прозореца преди малко.
— Ако го бяхме хванали жив, можехме да изправим Съветите до стената.
— Да, Джон, можехме. Можехме да ги изложим на невероятен международен скандал. И за какво? Те нямаше да го приемат със скръстени ръце. Щяха да отговорят. Някъде другаде по света. Би ли приел едно възобновяване на най-лошите аспекти на студената война?
— Струва ми се жалко да пропуснем тази възможност да ги притиснем, сър.
— Джон, те са силни, въоръжени и опасни. СССР ще бъде на мястото си и утре, и следващата седмица, и следващата година. Някак си трябва да живеем заедно на тази планета. По-добре е да ги управляват реалисти, а не буйни глави и фанатици.
— И това оправдава сделката с този на прозореца?
— Понякога и такива неща трябва да се правят. Аз съм професионалист, също и той. Някои писатели и журналисти пишат, че ние живеем в измислен свят. Реалността е друга. Политиците сънуват сънищата си, понякога тези сънища са опасни. Както този на Генералния секретар — да промени лицето на Европа, да си издигне сам паметник.
Един истински разузнавач трябва да е по-твърд и от най-непоклатимия бизнесмен. Трябва да се съобразяваме с реалностите, Джон. Когато сънищата вземат връх, резултатът е катастрофа. Първият пробив в кубинската криза с ракетите беше подсказан от резидента на КГБ в Ню Йорк. Хрушчов, а не професионалистите, премина всякакви граници.