Вартанян го беше изслушал внимателно, без да се притеснява, че могат да подслушват кабинета му. Докато слушаше, той не каза дума, а само гледаше генерала от КГБ с очите си на гущер. Когато свърши, го попита:
— Сигурен ли сте, че информацията ви е вярна, другарю генерал?
— Имам признанията на професор Крилов. На касета. Магнетофонът беше в чантата ми.
— А информацията от Лондон?
— Източникът е безупречен. Аз лично се занимавам с този човек от три години.
Арменецът стоя много време, без да каже дума, докато обмисляше положението и най-вече каква полза може да се извлече от него.
— Ако каквото казвате е вярно, става дума за безразсъдство и авантюризъм, проявени на най-високо ниво в страната ни. Но това трябва да се докаже. Ако има такива доказателства, това ще означава смяна на върха. Приятен ден ви желая.
Карпов разбра. Когато човекът, от върха на съветската пирамида падне, след себе си повлича всички свои хора. Ако това стане, постът председател на КГБ щеше да се оваканти и Карпов би бил доволен да го заеме. Но за да обедини силите около себе си, Вартанян имаше нужда от доказателства — неоспорими, железни доказателства, че безразсъдната постъпка едва не е довела до катастрофа. Все още всички помнеха, че Суслов свали Хрушчов, като го обвини в авантюризъм заради кубинската криза през 1962 година.
Скоро след тази среща Карпов изпрати Винклер — най-лошия агент, който можа да намери в документацията. Сигналът му бе приет и разбран. Карпов получи доказателствата, от които се нуждаеше арменският му покровител. Прегледа папката отново.
Докладът за разпита и самопризнанията на майор Валерий Петровски беше съвсем автентичен. Е, налагаха се някои малки промени, но той имаше хора, които могат да свършат това. Най-важното — бланките, на които беше написан, са съвсем истински — това е същественото. Дори докладите на господин Престън за действията му (разбира се, Винклер не се споменаваше в тях) бяха фотокопия от оригинали.
Генералният секретар не би могъл да спаси предателя Филби, а по-късно не би имал възможност да спаси и себе си. Вартанян щеше да се погрижи за това и би бил благодарен.
Колата дойде, за да го откара до Цюрих и самолета за Москва. Стана. Това беше една добра среща. И както винаги, преговорите с „Челси“ бяха ползотворни.
Епилог
Сър Бърнард Хемингс се пенсионира официално през септември 1987 година, въпреки че беше в отпуск от средата на юни. Той почина през ноември същата година, като правото му на пенсия се прехвърли на съпругата му и доведената му дъщеря.
Брайън Харкорт-Смит не зае директорския пост. „Мъдреците“ стигнаха до заключението, че няма нищо преднамерено в опитите му да прикрие доклада на Престън и да омаловажи инцидента в Глазгоу, но че това са много сериозни грешки в оценките. Тъй като нямаше подходящ вътрешен кандидат, постът бе поверен на човек отвън. Харкорт-Смит напусна няколко месеца по-късно и влезе в управителния съвет на една банка.
Джон Престън напусна в началото на септември и започна работа като охрана на частна собственост. Заплатата му се увеличи повече от два пъти и вече можеше да си позволи да се разведе и да претендира за попечителство над сина си Томи, чието образование и издръжка сега можеше да си позволи. Джулия неочаквано оттегли възраженията си и делото беше решено в негова полза.
Сър Найджъл Ървинг се пенсионира, както беше предвидено, в края на годината. Освободи кабинета си за Коледа. Премести се да живее в селцето Лангтън Матрейвърс, с жителите на което се сприятели. На всички, които се интересуваха, отговаряше, че преди да се пенсионирал, е работил нещо скучно в Уайтхол.
Ян Марайс беше извикан в Претория за консултации в началото на декември. Когато боингът на южноафриканската авиокомпания се отдели от пистата в Лондон, от кабината за екипажа излязоха двама едри агенти и му поставиха белезници. Не му харесаха дните му на пенсионер, които прекара в помещения на няколко метра под земята в присъствието на едри господа, които му задаваха въпроси.
Тъй като арестът на Марайс беше направен на публично място, новината скоро се разпространи и генерал Карпов разбра, че агентът му е провален. Той беше уверен, че Марайс, бивш Фрики Брант, няма да издържи на разпитите. Сега очакваше арестуването на Джордж Беренсън и отчаянието на западните съюзници.
В средата на декември Беренсън се оттегли от службата си, но не го арестуваха. След личната намеса на сър Найджъл Ървинг му позволиха да отиде на британските Вирджински острови, където получаваше малка издръжка от жена си.