Ролингс притежаваше автомобилно гробище и търгуваше със старо желязо. Така той имаше достъп до добре оборудвана шлосерска работилница, всякакви метали, електрически инсталации, киселина за акумулатори и двама биячи, които използваше както в предприятието, така и за подкрепа, ако влезе в конфликт с някой, който реши да му създава неприятности.
След като взе душ и се избръсна, Ролингс разбърка малко кафява захар във второто си за тази сутрин кафе и започна отново да изучава скиците, които му беше оставил Били Райс.
Били Райс беше негов чирак — умен двадесет и три годишен младеж, който един ден щеше да стане добър, дори много добър. Засега той беше начинаещ в подземния свят и с готовност помагаше на човека с авторитет, който му даваше безценни съвети в процеса на работата. Двадесет и четири часа преди това Били беше почукал на вратата на осмия етаж във Фонтеной Хаус, облечен с ливрея от един скъп магазин за цветя, с огромен букет в ръце. Реквизитът му бе помогнал да премине безпрепятствено покрай униформения портиер на входа, където забеляза точното разположение на входното фоайе, на портиерската стаичка и пътя до стълбището.
Вратата отвори самата лейди и лицето й засия от изненада и удоволствие при вида на цветята. Привидно те бяха от комитета на Фондацията за подпомагане на ветераните в нужда, на която лейди Фиона беше един от спонсорите и чийто гала-бал щеше да се състои същата вечер — 30 декември 1986 година. Ролингс беше преценил, че дори тя да спомене за букета пред някого от комитета, той ще сметне, че друг от членовете го е изпратил от името на всички.
Тя погледна прикачената картичка и възкликна с кристалния си аристократичен акцент: „О, колко мило!“ — и взе букета. След това Били протегна напред тефтера с разписките и една химикалка. Неспособна да държи и трите неща едновременно, лейди Фиона влезе вътре, за да остави букета, и Били остана сам в малкото антре за няколко секунди.
С момчешкия си вид, пухкава руса коса, сини очи и срамежлива усмивка, Били беше дар Божи. Той не мислеше, че една столична домакиня на средна възраст може да бъде пречка за него. Но бебешки сините му очи пропускаха много малко неща.
Още преди да натисне звънеца, той беше оглеждал цяла минута вратата, рамката и стената около нея. Търсеше малък, не по-голям от орех звънец или малък бутон, някакъв контакт, с който подобен звънец да се изключва. Позвъни едва когато се увери, че няма такива неща.
Останал сам в антрето, провери за звънец или бутон и вътрешната страна на вратата. Отново не откри нищо. Когато дамата се върна, за да подпише разписката му, той вече знаеше, че вратата е осигурена с допълнителна ключалка марка „Чъб“, както той с удоволствие констатира, а не „Брама“, за които се говореше, че са непреодолими.
Лейди Фиона взе тефтера и химикалката и се опита да се подпише за цветята. Никакъв шанс. Остатъкът от химикал в пълнителя вече беше издраскан върху лист хартия. Били я засипа с извинения. С широка усмивка тя му каза, че това е без значение и че е сигурна, че има друга химикалка в чантата си, след което отново изчезна зад вратата на всекидневната. Били вече беше забелязал това, което търсеше. Вратата наистина беше свързана с алармена система.
Високо откъм пантите на отворената врата се показваше щифт. Срещу него, монтиран в касата, се намираше малък цокъл, в който, той знаеше това, се намираше микропрекъсвач. Когато вратата е затворена, щифтът влиза в цокъла и прави контакт.
Ако системата е включена и активирана, микропрекъсвачът щеше да включи звуковия сигнал, щом контактът се прекъсне, тоест ако някой отвори вратата. Само три секунди му трябваха, за да извади тубата с лепило, да изстиска малко в отвора и да го натъпче навътре с топче от пластилин, смесен с лепило. След още четири секунди лепилото щеше да е твърдо като камък и да обезвреди микропрекъсвача.
Когато лейди Фиона се върна с подписаната квитанция, завари симпатичния млад човек облегнат на касата на вратата, от която се отдръпна с извинителна усмивка, докато скришом изтриваше изтеклото върху палеца си лепило. По-късно Били даде на Ролингс пълно описание на входа, на стаичката на портиера, местоположението на стълбите, асансьорите, коридора до вратата на апартамента, малкото антре и частта от всекидневната, която беше успял да види.