Ох!!! Божичко!!!
Хирургът, як и едър млад мъж, в разцвета на силите си, ме посрещна пръв при идването ми на мене си. Осведоми ме за двата седемнадесет сантиметрови съсирека, като октоподи били, които извадил от прасеца ми. Не смея да си помисля какво би станало, ако късчета от тях бяха тръгнали нагоре към…
И пак ме върнаха в Четвърто вътрешно.
На два пъти идва сестра от хирургията да ми сменя превръзката и вади конците — през един, през ден. Имал ли съм въпроси, пита. За кока й, казвам имам, много е сложен, като везба върху нещо още по-художествено. Правело се със специална машинка, а други въпроси нямах — не бяха в компетенцията и.
Двадесетината сантиметра разрез беше закърпен душмански, като конски чул.
Анестезистът ми разкъсал гласна струна, месеци наред шептях дискретно; лекувах я, ама нещо…
Питах, разпитвах и още съм в неведение — кое е първичното (не за яйцето и кокошката) — дали тромбовете на кракът ми са следствие на инфаркта или инфарктът е следствие от тромбове.
Не ми казаха — сигурно е Държавна тайна!