Зак стана от стола.
— Господин Грейвс, отидете си вкъщи. И за ваше добро, обърнете се и вие към психоаналитик.
Кайл излетя от канцеларията навън в проклетата горещина на летния ден.
4.
Кайл си спомняше деня, когато научи, че Хедър е бременна с Мери.
Беше като шок. Жевееха от около година в един апартамент в Сейнт Джеймстаун заедно със стотина хлебарки. Кайл учеше втора година за магистър по компютърология, а Хедър току-що беше записала психология. Обичаха се и говореха за бъдещия си съвместен живот. Но и Кайл, и Хедър знаеха, че трябва да защитят докторатите си някъде другаде, а не в Университета на Торонто. Не че УТ не беше добро място за вземане на научна степен, напротив, само че получаването и на трите научни степени от една и съща институция би могло да се превърне в проблем при бъдещите интервюта за работа.
Точно тогава се оказа, че Хедър е бременна.
Предстоеше им трудно решение.
Въпреки че искаха деца, тази бременност без съмнение не беше планирана. Говореха за аборт… но…
Но, по дяволите, кога щеше да е време за деца?
Не и преди да вземат магистърските си степени, разбира се.
След това трябваше да подготвят докторатите си.
Е, и заплатите, с които започваха младите професори, бяха адски малки — Хедър вече беше решила, че академичният живот е това, към което се стреми, а Кайл, който не обичаше стресовите ситуации, бе по-склонен да работи същото, отколкото да се впусне в динамичния свят на компютърния бизнес.
Те нямаше да са истински обезпечени, докато поне единият от тях не набере достатъчно стаж.
А дотогава…
Дотогава щеше да се изниже повече от десетилетие и Хедър щеше да е в рискова възраст за забременяване.
Накрая решиха да задържат детето като безброй студентски двойки, които бяха направили същото. Щеше да е трудно — увеличаване на разходите, едно допълнително бреме върху техния вече свръхнатоварен с данъци живот.
Но щеше да си заслужава. Със сигурност щеше да си заслужава.
Кайл имаше ярък спомен от занятията през деня, в който Хедър му съобщи, че е бременна.
— Да предположим — беше казал професор Пъпайню на десетината студенти на семинара, за който имаха чувството, че започва с доста далечна за компютърната наука тема, — че живеете на север от «Куинс парк» и че работите на юг от него. Да предположим още, че всеки ден ходите пеша на работа. Тогава всяка сутрин сте изправени пред дилема. Не можете да вървите през центъра на парка, тъй като сградата на Парламента стои на пътя ви. Разбира се, сигурен съм, че е имало моменти, когато много от нас са искали да преминат през Законодателния орган с танк… но аз го заобикалям.
Студентите бяха избухнали в смях. Пъпайню беше чудесен професор; Кайл бе ходил на вечерята по случай неговото пенсиониране преди петнадесет години, но оттогава не го беше виждал.
— Не — каза Пъпайню, когато хихикането бе спряло, — вие трябва да заобиколите сградата или от изток, или от запад. Разстоянието и по двата пътя е еднакво; тръгвате от дома си по едно и също време и пристигате на работа по едно и също време, без значение кой от пътищата избирате. И така, кой път ще изберете? Вие, Кайл. По кой път ще тръгнете?
Кайл ходеше с брада още тогава. Както и днес, тя беше червеникава, въпреки че косата му бе черна. В онези дни обаче я носеше мръсна и невчесана, без да я подстригва. Сега си спомняше за това с известно неудобство.
— По западния — сви рамене той, показвайки, че решението му е съвсем произволно.
— Добър избор — каза Пъпайню. — Но той не е единственият. И при интерпретациите на квантовата механика в многото светове, където мислим, че по всяко време изборът може да се направи еднопосочно, алтернативният избор също се прави — но в една паралелна вселена. Ако Кайл наистина мине откъм западната страна в тази вселена, съществува също паралелна вселена, в която той минава по източния път.
— Но това сигурно е просто метафора — каза Гленда, студентка, за която Кайл понякога си мислеше, че би ухажвал, ако вече не беше срещнал Хедър. — Нима не съществува в действителност само една вселена?
— О — каза Д’Анунзо, спортен тип, който винаги изглеждаше не на място в часовете, — дори и да съществува друга вселена, няма начин да го докажем, така че това не е хипотеза, която може да се фалшифицира, следователно не е реална наука.
Пъпайню широко се усмихна.
— Знаете ли — каза той, — ако това беше представление в нощен клуб, хората щяха да ме обвинят, че вие двамата сте мои хора, внедрени в публиката. Нека разгледаме въпроса: има ли някакви преки доказателства, че може да съществуват многобройни вселени? Рупшанд, би ли загасил лампите, моля?