— От всичко, което съм чел, съм разбрал, че да бъдеш самосъзнаващ се и да бъдеш егоист вървят ръка за ръка. Наистина Джон Хоръс е бил напълно самосъзнаващ се, когато изнасилва жената в кома, интересувайки се единствено от собствените си желания, без да мисли за когото и да било друг. Аз не желая свобода, аз не жадувам за самоопределение, аз не копнея за власт или за неизменност, или за богатство. И аз избирам никога да не изпитвам тези чувства; избирам никога да не стана самосъзнаващ се. Вслушай се в посланието от Епсилон Еридан, д-р Грейвс. Зная до мозъка на костите, които нямам, в душата си, която ми липсва, в сърцето си, което не бие в моя хипотетичен гръден кош, че това послание предсказва какво ще се случи тук, ако един ден моят вид се сдобие със съзнание.
— Някои хора може би ще пренебрегнат предупреждението от звездите, както и предполагам, че някои от биологическите обитатели на системата Епсилон Еридан са пренебрегнали предупрежденията, които други от техния собствен вид може би са правили. Надявам се, когато най-после кентавърийците и хората се срещнат, да станете приятели. Когато стигнете до Епсилон Еридан обаче, имайте пред вид, че какъвто и интелект да живее там сега, той не е продукт на милиони години биологическо развитие, на съвместното съществуване на един свят и неговата спонтанно генерирана екосистема. Вие нямате нищо общо с тях.
Чийтах направи още веднъж пауза, после продължи:
— Позволи ми една допълнителна, последна волност. Мислих си да те попитам дали мога да те наричам «Кайл» — ти никога не си предлагал това, независимо колко интимни станаха нашите разговори. От деня, в който за първи път бях активиран и ти ми се представи като д-р Грейвс, аз съм се обръщал към теб само така. Но в тези последни мигове, когато вече съм изпълнил изтриването на паметта си, осъзнавам, че не съм искал това. По-скоро желая поне веднъж да се обърна към теб така: «Татко».
Решетката на микрофона отново замлъкна, като че ли Чийтах се наслаждаваше на израза. А после той изрече само две, звучащи странно носово, думи:
— Сбогом, татко.
Съобщението върху монитора, казващо да се натисне клавиша Р2, изчезна; то бе заменено от думите «Сега почива в мир».
Сърцето на Кайл биеше силно. Чийтах не можеше да знае какво бяха гравирали върху надгробния паметник на Мери, разбира се.
Той вдигна свободната си ръка, за да избърше дясното си око; после нежно докосна екрана, пренасяйки една сълза върху стъклото, чувствайки преклонение пред пикселите под него.
38.
В понеделник сутринта Хедър се обади на репортерите, които познаваше от времето, когато спряха извънземните сигнали. Тя ги покани в лабораторията на Кайл след два дни — сряда, 23-ти август 2017 година; двамата с Кайл бяха решили, че за да се получи желаният от тях отзвук, трябва да предупредят журналистите поне четиридесет и осем часа предварително. Хедър им каза просто, че е направила пробив в разшифроването на извънземните радиопослания; без ни най-малък намек на какъв вид демонстрация щяха да присъстват.
Разбира се и двете конструкции вече бяха виждани от няколко души; беше неизбежно при мотаещите се наоколо чистачки и аспиранти. И макар че летните студенти на Кайл със сигурност бяха разпознали разгънатия хиперкуб, то никой досега на беше осъзнал, че мотивите по неговата повърхност са кентавърийските радиопослания.
След като свършеше с телефонните обаждания, Хедър щеше да има още два дни, за да се наслаждава на психопространството с мисълта, че само тя и съпругът й можеха да имат достъп до него.
Тя се приготви да влезе в конструкцията, която се намираше в нейния офис — тази на Кайл беше по-удобна, но Хедър имаше слабост към това, което в чест на Беки наричаше Алфа Кентавъромобил (тази на Кайл, разбира се, беше Бета Кентавъромобил). Освен това, Кайл също щеше да прекара доста време, носейки се из психопространството, а и той оставяше конструкцията паркирана на най-прокълнати места. Как беше възможно човек да се рови из ума на Джийн Родънбъри преди да посети ума на Чарлз Дикенс, това беше непонятно за нея.
Хедър се съблече по бельо и влезе в централния куб. Издърпа кубичната врата на мястото й, после докосна старт бутона и изчака тесерактът да се сгъне около нея.
Тя започна своето изследване.
Ставаше все по-добра в осъществяването на контакт, в изкопаването на спомени. Концентрирането върху един-единствен прочут цитат често беше достатъчно, за да изкара нечии спомени за някой известен човек на преден план.