Баща и съпруг — Кеш бе казал, че Грейвс наскоро се е събрал пак със съпругата си.
Брайън Кайл Грейвс — едно друго човешко същество.»
Фогърти завъртя пистолета в ръцете си.
Според досието човекът изглеждаше съвсем свестен и…
Добре де, със сигурност Фогърти не би искал и на него да се случи нещо подобно.
Още една крачка; можеше да чуе глухия звук от гласа на Кайл.
Фогърти се спря, изтръпнал. Господи, той беше елиминирал повече от десетина проблема само през последната година, но…
Но…
Но…
«Не мога да направя това, мислеше си той. Не мога.»
Кайл свърши с диктуването на доклада си и се отправи към «Водната дупка»; беше се уговорил да се срещне там със Стоун Бентли.
— Изглеждаш в добро настроение — каза Стоун, когато Кайл седна на стола срещу него.
Кайл се ухили.
— Не съм бил така добре от години. Дъщеря ми осъзна, че не е била права.
Стоун вдигна учудено вежди.
— Това е чудесно!
— Нали? След няколко седмици е рожденият ми ден — не можех да искам по-добър подарък.
Сервитьорката пристигна.
— Чаша червено вино — каза Кайл. Стоун вече имаше халба бира пред себе си.
Сервитьорката забързано се отдалечи.
— Искам да ти благодаря, Стоун — каза Кайл. — Не зная дали щях да преодолея това без твоя помощ.
Стоун не каза нищо, така че Кайл продължи:
— Понякога не е лесно да си мъж — хората са склонни да приемат, че си виновен. Както и да е, твоята подкрепа означаваше много за мен. Фактът, че си преминал през нещо подобно и си оцелял, ми даде… не знам, предполагам «надежда» е точната дума.
Сервитьорката отново се появи и поднесе чашата с вино. Кайл благодари на младата жена с кимване, после вдигна чашата си.
— За нас — двойка оцелели.
След миг колебание Стоун вдигна бирата и остави Кайл да чукне чашата си в халбата. Но Стоун не отпи от питието си. Той постави обратно халбата на масата и зарея поглед в далечината.
— Аз го направих — тихо каза той.
Кайл не можа да го разбере.
— Моля?
Стоун погледна към Кайл.
— Аз го направих… това момиче, преди пет години. Аз наистина упражних върху нея сексуален тормоз. — Той издържа погледа на Кайл няколко секунди, очевидно за да разбере реакцията му, после сведе очи към покривката.
— Но студентката оттегли обвинението си — каза Кайл.
Стоун кимна почти незабележимо.
— Тя знаеше, че е изгубила битката и беше посрещана все по-зле от другите мъже, членове на факултета. Мислеше си, че това би й помогнало. — Той отпи от бирата. — Прехвърли се в Йорк. — Той сви леко рамене. — За да започне на чисто.
Кайл не знаеше какво да каже. Той се огледа наоколо, за да спечели време.
— Аз не… — започна Стоун. — Знам, че това не е извинение, но тогава преживявах труден период. Дениз и аз бяхме в процес на развод. Аз… — Той спря. — Беше глупаво от моя страна.
Кайл въздъхна.
— Ти прекара цялото това време да слушаш за моите проблеми с Беки.
Стоун отново сви рамене.
— Мислих, че си виновен.
Гласът на Кайл стана остър.
— Аз ти казах, че не съм.
— Знам, знам. Но ако беше виновен, е, щеше да си по-лошо копеле от мене, разбираш ли? Ти си съвсем нормален човек, Кайл — смятах, че ако човек като теб може да извърши нещо толкова лошо, може би това извинява поне отчасти направеното от мен. Че това просто понякога се случва, разбираш ли?
— За бога, Стоун!
— Знам. Но аз никога повече няма да го направя.
— Рецидивизъм…
— Не. Не, сега съм различен. Не зная какво е то, но аз се промених. Нещо в мен се промени. — Стоун бръкна в джоба си и извади кредитната си карта. — Виж, сигурен съм, че не искаш да ме виждаш повече. Радвам се, че нещата между теб и дъщеря ти са се оправили. Наистина се радвам. — Той се изправи.
— Не — каза Кайл. — Остани.
Стоун се поколеба няколко секунди.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм — кимна Кайл.
Във вторник сутринта Хедър се бореше с разстоянието до «Мълин хол», а ръцете й бяха пълни с книги, които искаше да са й под ръка в лабораторията на Кайл за утрешната пресконференция. Влажността на въздуха беше ниска, а небето приличаше на древен светлосин купол.
Точно пред нея беше познатият й широк гръб, който носеше яке Варсити Блус с надпис «Колмекс» — същият проклет льохман, който бе оставил вратата към «Сид Смит» да се затръшне пред носовете на Хедър и Пол преди две седмици.
Тя си помисли да му извика, но за нейно учудване, когато стигна до вратата, той се спря, огледа се дали не идва някой и като съзря Хедър, й отвори вратата.