— Благодаря — кимна тя, като мина покрай него.
Той й се усмихна.
— За мен е удоволствие. Приятен ден.
Смешното беше, мислеше си Хедър, че той звучеше искрено.
41.
Това беше заглавието на книгата, която за първи път повдигна обществения интерес към търсенето на извънземен разум. Написана от Уолтър Съливан, бившият научен редактор на «Ню Йорк таймс», тя беше публикувана през 1964 г.
В онези времена тя бе представлявала едно смело твърдение, основано върху теория и предположения, но не и върху действителни доказателства — нямаше и капчица доказателство, че не сме сами във вселената.
Човечеството продължи своето движение почти в същото русло. Виетнамската война продължи, както и апартейдът. Процентът на убийствата и другите престъпления продължи да нараства.
Ние не сме сами.
Лозунгът беше съживен отново за премиерата на филма на Стивън Спилбърг «Близки срещи с третия вид» през 1977 г. Обществото с готовност прегърна идеята за живот във вселената, но все още нямаше истинско доказателство и човечеството продължи както досега. Случи се Войната в залива, така също — масовото клане на площада Тянанмън…
Ние не сме сами.
Думите добиха нова стойност през 1996 г., когато беше открито първото неопровержимо доказателство за живот извън Земята: един метеорит от Марс. Извънземният живот вече не беше просто мечта. Въпреки това човечеството се държеше както обикновено. Терористи взривяваха сгради и самолети; «етническите прочиствания» продължаваха с неотслабваща сила.
Ние не сме сами.
«Ню Йорк таймс» изкара с големи букви това заглавие на първа страница на броя си от 25-ти юли 2007 г. — денят, в който бе направено първото публично съобщение за улавянето на радиосигнали от Алфа Кентавър. Знаехме със сигурност, че съществува живот — разумен живот — някъде другаде. И въпреки това човечеството не се промени. Стана Колумбийската война, а на 4-ти юли 2009-та Куклус Клан изби през една-единствена нощ две хиляди американци от африкански произход в четири различни страни.
След това обаче, само десет години след първото получаване на сигналите, една различна от досега мисъл се разнесе из четириизмерния колективен ум на човечеството и се процеди надолу в триизмерния свят на неговите индивидуални продължения.
Аз не съм сам.
И нещата наистина се промениха.
— Журналистите често са обвинявани, че съобщават само лоши новини — каза Грег МакГрегър, водещ телевизионното предаване «Нюсуърлд» от Калгари във вторник вечерта.
Кайл и Хедър седяха на дивана в тяхната дневна стая и гледаха.
— Е, добре — продължи МакГрегър, — ако гледахте водещите новини тази вечер, щяхте да забележите, че днес нямаме за съобщаване нищо друго, освен добри новини. Напрежението в Средния Изток спада — преди по-малко от седмица държавният секретар на Съединените щати, Боланд, предсказа избухване на война там, но днес, за втори пореден ден, прекратяването на огъня остава ненарушено.
— Тук, в Канада, едно ново проучване на общественото мнение, проведено от Ангъс Рийд, показва, че осемдесет и седем процента от населението на Квебек иска да остане в пределите на Канада — това е двадесет и четири процентно увеличение спрямо отговорите на същия въпрос само преди месец.
— Няма никакви убийства в Канада, за които да се съобщава през последните двадесет и четири часа. Никакви изнасилвания също. Статистиките от Съединените щати и Европейската общност изглеждат подобни.
— За осемнадесет години работа този репортер никога досега не е виждал такава поредица от наистина хубави новини. За мен беше удоволствие да ги споделя с вас. — Той наклони глава, както правеше всяка вечер, и каза стандартната си заключителна фраза: — И още един ден отмина в историята. Лека нощ, Канада.
Започнаха да свирят финалната музикална тема. Кайл взе дистанционното и изключи телевизора.
— Нали е хубаво? — каза Кайл, като се облегна назад. — Знаеш ли и сам го забелязах. Хората си отстъпват места в метрото, помагат си един на друг или просто са любезни. Трябва да има нещо във въздуха.
Хедър поклати глава.
— Не, това не е във въздуха, а в пространството.
— Моля? — учуди се Кайл.
— Не разбираш ли? Случи се нещо съвсем ново. Колективният ум знае, че не е сам. Казах ти: беше осъществен контакт между колективния ум на човечеството и този на кентавърийците. И човешкият колективен ум преживява нещо непознато досега.