— Не крещи на майка си — каза Кайл с остър глас. — Беки, никога не съм докоснал теб или Мери, ти знаеш това.
Зак проговори с нормален глас за първи път:
— Знаех, че той ще отрече.
Кайл грубо прекъсна младежа:
— Дявол да те вземе — стой настрана от това.
— Не му повишавай глас — викна Беки.
Кайл се опита да бъде спокоен.
— Това е семеен въпрос — каза той. — Нямаме нужда от него тук.
Хедър погледна съпруга си, после дъщеря си.
— Беки — Хедър се бореше да контролира гласа си — заклевам ти се…
— Недей отрича и ти — сопна се Беки.
Хедър пое дълбоко въздух, после бавно издиша.
— Кажи ми — промълви тя. — Кажи ми какво мислиш, че се е случило.
Тишината продължи дълго, докато Беки явно подреждаше мислите си.
— Ти знаеш какво се е случило — най-после каза тя все още с обвинителен тон в гласа си. — Той се измъкваше от твоята стая след полунощ и идваше в моята или тази на Мери.
— Беки — възрази Кайл, — аз никога…
Беки погледна към майка си, но после затвори очи.
— Той идваше в моята стая, караше ме да си сваля нощницата, галеше гърдите ми и после…
Тя спря, отвори очи и погледна отново Хедър.
— Ти трябва да си знаела — каза тя. — Ти трябва да си го виждала как излиза, да си го виждала как се връща.
Имаше пауза, докато Беки си поемаше въздух на пресекулки.
— Ти трябва да си усещала миризмата на пот — моята миризма по него.
Хедър клатеше глава.
— Беки, моля те.
— Нищо такова не се е случило — каза Кайл.
— Няма смисъл да стоим, ако той продължава да отрича — обади се Зак.
Беки кимна в съгласие и отвори чантата си. Тя извади кърпичка и избърса очите си, после стана и тръгна към вратата. Зак я последва, Хедър също. Кайл стана от дивана, но след миг колебание. Беки и Зак бяха слезли по стълбите и стояха до входната врата.
— Тиквичке, Беки, моля те — извика Кайл, настигайки ги. — Никога не бих те наранил.
Беки се обърна. Очите й бяха зачервени, лицето й гореше.
— Мразя те — изсъска тя и двамата със Зак бързо излязоха през вратата и се изгубиха в нощта.
Кайл погледна Хедър.
— Хедър, заклевам се, че никога не съм я докоснал.
Хедър не знаеше какво да каже. Тя тръгна обратно нагоре към дневната, като се държеше за парапета, за да пази равновесие. Кайл я последва. Хедър седна, а Кайл отиде до барчето и си наля малко уиски. Пресуши го на една глътка и се облегна на стената.
— Всичко е заради този неин приятел — каза Кайл. — Той я подстрекава за това. Те ще заведат дело, обзалагам се — не могат да чакат за наследството.
— Кайл, моля те — въздъхна Хедър. — Говориш за дъщеря си.
— А тя говори за баща си. Никога не бих направил нещо такова. Хедър, ти знаеш това.
Хедър втренчено го погледна.
— Хедър — сега Кайл говореше с умолителна нотка в гласа си — ти със сигурност знаеш, че това не е истина.
В продължение на почти година нещо караше Ребека да стои далече от къщи. А преди това нещо беше…
Тя мразеше да мисли за това и все пак се сещаше за него всеки ден.
Всеки час…
Нещо беше докарало Мери до самоубийство.
— Хедър!
— Съжалявам.
Тя преглътна и след малко кимна.
— Съжалявам. Знам, че не би могъл да го извършиш.
Но гласът й прозвуча глухо дори и за самата нея.
— Разбира се, че не бих могъл.
— Само че…
— Какво? — рязко попита Кайл.
— Не, нищо.
— Какво?
— Все пак, ти наистина имаше навик да ставаш, да излизаш от нашата стая посред нощ.
— Не мога да повярвам, че го казваш — каза Кайл. — По дяволите, не мога да повярвам.
— Вярно е. Понякога два или три пъти седмично.
— Не спя добре — ти знаеш това. Ставам и отивам да гледам малко телевизия или да поработя на компютъра. За бога, и сега го правя, а живея сам. Така беше и миналата нощ.
Хедър нищо не каза.
— Не можех да спя. Ако все още съм буден час, след като съм си легнал, ставам — знаеш това. Няма никакъв смисъл просто да лежа. Миналата вечер станах и гледах — боже, какво беше? Гледах «Човекът за шест милиона долара» по трети канал. Беше с Уйлям Шатнър в ролята на мъжа, който може да общува с делфините. Обади се на телевизионната станция — те ще ти кажат, че това са давали миналата вечер. После изпратих няколко реда по електронната поща на Джейк Монтгомъри. Можем още сега да отидем в моя апартамент — още сега — и да прегледаме компютъра; ще видиш времето, запечатано върху него. След това се върнах в леглото около един и двадесет и пет, един и половина, нещо такова.