Выбрать главу

— Хайде момчета! Отрочетата ни чакат да ги разтоварим. — Той отвори задната врата на пикапа и пред очите им се ухилиха две едри, прясно одрани стокилограмови добичета. Водичков подхвана предните крака на едното, издърпа го, а двамата електрончици хванаха по един заден. Животното наистина се оказа много тежко. Липо се прегърби като Квазимодо на покрива на Нотр Дам, а Кайчо като по-слаботелесен едва що не седна на плочките. След това той събира сетни сили и ту повдигайки се ту подклеквайки, затътри крака към вътрешността на цеха.

Стройната организация на инспектора веднага си каза думата. Главният майстор-колбасар ги чакаше на средата на цеха, запретнал ръкави на окървавената си бяла престилка.

— Тук! — каза той и посочи една огромна вана от неръждавейка. Тримата юнаци напрегнаха сили и катурнаха жертвата във ваната. Същото се случи и с второто парче.

— Хайде сега да правим марината. — запъхтяно измърмори Водичков. — Я, Кайчо отвори багажника на колата и донеси кашоните.

След миг Кайчо се показа с един голям кашон, пристъпи внимателно по мокрите плочки, за да не се подхлъзне и падне, и го постави на една обкована с ламарина маса. Върна се за да донесе и другите. Водичков отвори кашона и започна да измъква двулитрови бутилки със сухо сунгурларско вино. Сръчно врътваше тирбушона и ги подаваше на Липо, който от своя страна започна да ги излива една по една във ваната. След като трите кашона се изпразниха инспектора отвори четвъртия. В него бяха подредени подправките. Изобилието бе пълно, чер пипер, индийско орехче, дафинов лист, чубрица, джинджифил, соев сос и какво ли още не.

Започнаха да отварят пакетите и да ги изсипват в тавата. В един момент целият колбасарски цех ухаеше вече не на мърша а на индийски ресторант.

Работничките които пълнеха колбасите бяха спрели работа и любопитно наблюдаваха манипулациите на специалните гости.

— Оха-а! — възкликна Кайчо. — Май ще излезе нещо вкусно от тия телета!

— Ама ти съмняваш ли се в мен бе, колега? Трябва да те взема при мен като чирак за да се научиш на готварския занаят. Го-о-тово! Хайде майсторе! Наливай водата!

При тая подкана Главният майстор на колбасарницата се врътна сръчно, довлече отнякъде един маркуч и започна да допълва ваната с вода.

— Хайде със здраве! Бутни го в хладилната камера, а утре след обяд идваме, за да ги товарим. — заключи Водичков и поведе четата си към изхода.

В ранните следобедни часове на четвъртък, червеният „Форд“ и белия пикап бавно пъплеха нагоре, по стръмния тесен асфалтиран път за хижа „Сълзица“. Приятната прохлада от гъстата букова гора обвяваше челата им и ги наливаше с особено повишено настроение. За изнурените и подтиснати духом електрончици това бе едно истинско, разтоварващо приключение, а за инспектор Водичков повод, да покаже силата на знанията си по готварство. Неговият имидж бе заложен на карта, тъй като за първи път обекта върху който щеше да приложи уменията си бе с такива внушителни размери. Той вярваше в себе си, а бе накарал и шефовете да повярват в него. Сега настъпваше решителният миг за реализацията на идеята.

Поляната пред хижа „Сълзица“ бе ярко огряна от слънцето. Малко стадо телета кротко пасеше досами гората. Два три светло кафяви коня пляскаха с опашки по рояците накацали на тях мухи и току препускаха от място на място наслаждавайки се на волната си свобода. Десетина полиетиленови навеса бяха опънати по цялата тревна площ. Двама електротехници подготвяха малко електротабло за захранване на скарите и хладилните витрини.

Нали при толкова поканен народ се налагаше да се пече скара и охлажда бира. Пред хижата бе сглобен малък подиум, на който щяха да се разхождат и пеят поканените певци.

В горният край на поляната бе построено едно интересно съоръжение от винкел, в средата на което бавно се въртяха два обли стоманени пръта. Четирима човека се суетяха около него и с това веднага се разбра кой е втория екип при печенето на чевермето. Никой уважаващ себе си шеф не би рискувал да остави едно такова отговорно съоръжение без техническа поддръжка.

Двата екипа се здрависаха весело и се създаде оная радостна и възвишена атмосфера, която само едно бъдещо, кулинарно мероприятие може да предизвика.

Двете телета тутакси бяха разтоварени и разпънати под сянката на няколко борови дървета, на две грубо сковани дървени маси. Водичков извади кашона с подправките, в който бяха останали тубичките с горчицата, солта и половината от ароматните добавки. Друг кашон мигом цъфна на масата. В него се мъдреха няколко вида ножа, за всяка операция по един, малко, добре наточено секирче и други неизвестни на зяпачите инструменти.