— Я вижте! Идват! — каза някой.
По асфалтираният път бавно слизаха наетите от фирмата автобуси. Те бяха напълнени със служители от всичките фирмени филиали. Хората надничаха любопитно през прозорците, сочеха с ръка към чевермето, говореха си нещо и се смееха.
След половин час пристигна и служебната охрана. Нали се очакваха скъпи депутатски гости, а както се знае скъпи гости без охрана не върви.
Пристигна и колата с журналистите от местната преса. Най накрая се появи и духовата музика заедно с автобусчето на певицата.
Ще попитате какво става с чевермето? Ами какво може да стане? То беше опечено, готово, полято със марина и най-вече опитано. Инспектор Водичков се изгуби някъде. След това се появи. Носеше един прът с българския трикольор. Помая се малко, а после го завърза с тел към винкела на съоръжението, грабна пръта с четката с която цяла нощ маза телетата и се изпъчи пред важния обект.
Шефът наближи. Пое ножа от ръката на Водичков и резна от печеното.
— Браво момчета! Добре е! Но никой да не яде преди да се даде на депутатите.
Разбрахме ли се!
— Ясно Шефе! Аз отговарям! — издекламира Пеци.
Бавно и постепенно под полиетиленовите навеси се настаняваха служителите. Духовата музика изрепетира „дайчовото хоро“ за загрявка. Акустичната уредба писна за миг. Някой се опитваше да я настройва. Бирените автомати заработиха усилено. Тук там електрически скари задимяха с печени кебапчета. С една дума празникът започваше.
Героите на чевермето бяха уморени. Те дремеха полупияни и недоспали край механизацията. Някой отмъкна столовете им и те се принудиха да седнат директно на тревата. Живите телета, затворени зад оградата, гледаха множеството и се чудеха.
На импровизираната трибуна в един миг се появи Шефа. Навалицата утихна. Той държа кратка, но прочувствена реч. За сплотяване на колектива, за още по-добри успехи на фирмата и за всичко най, най, ама най-хубаво което може да стане с божия и с депутатска помощ.
— Хайде сега наздраве! — завърши той и в тоя миг гръмна духовата музика.
Някой по-танцувален поведе кръшно хоро. Атмосферата стана празнична. Край чевермето се нареди гладна опашка от хора.
Най-напред бяха напълнени блюдата за депутатите и за Шефа. След това за по-важните гости, за духовата музика и за журналистите, а най-накрая за оня който успее да се дореди.
Удивително как, но се оказа, че инспектор Водичков е имал много приятели. Дори той не знаеше откъде се появиха толкова много. Всички поглеждаха към чевермето, потупваха го по рамото, хвалеха го. Най-накрая някой, незнайно кой, му отмъкна стола на който седеше. Горкият, едва се държеше на крака от безсънната нощ. Пот на потоци се лееше от него. Застанал до печеното той се пресягаше, режеше и пълнеше с месо поднесените чинии. Някой от съмишлениците му го съжали и го смени. По тоя начин се смениха и приятелите около чевермето.
— Хей! Я вижте местния мафиоз, Джони — кенефа! — обаждането бе на Липо. Той явно познаваше добре градския бос на проституцията и наркотиците. Никой не го чу. Всички се бутаха за да докопат някоя и друга мръвка от чевермето.
Отнякъде се появи едно хубавичко моме с пищни дамски атрибути и омайна усмивка. То припна към чевермето, врътна се около Водичков и заяви:
— Шефът нареди да приготвите още четири порции. Ама да бъдат от най-добре опечените части, че някой казал, че имало недопечено.
Пеци тутакси разбута с лакти опашката и започна да реже и пълни чиниите с месо. Водичков, Кайчо и Липо гледаха прегладнели и сънени към чиниите. Те още не бяха опитали нито частица от своето произведение. Дребният механик, полупиян и мрачен се бе облегнал на пръта с българския трикольор и мърмореше нещо под носа си. Отнякъде се появи журналист и засвятка със светкавицата. Той детайлно документираше това важно събитие.
Кайчо, като най-любопитен, проследи с поглед красавицата, дето я беше пратил шефа и с удивление установи, че тя се запъти към Джони-кенефа. Самият мафиотски бос бе седнал със свитата си край една от масите пред малкото хижарско ресторантче и съсредоточено наблюдаваше множеството.
— Кой бие тупана, а кой събира парсата! — огорчено си каза Кайчо и се запъти към един бирен автомат. Там му наляха една пълна чаша със пенливата течност. Уморен и недоспал той се отпусна под сянката на няколко бора досами подиума. На него вече се бе изправила певицата и запяваше първата си песен. Кайчо отпи от бирата, въздъхна, след това се зазяпа в подрънкващите пендари които звъняха по виещата и се талия.
Певицата започна да пее и танцува кръшен кючек. Уредбата гърмеше. Народът се впусна в танц. Един смелчага се качи на подиума под зоркия поглед на бодигарда и започна да прикляква и кърши таз край певицата. Беше вече достатъчно пиян. Навалицата му ръкопляскаше. Повече на него отколкото на певицата.