— Има „Полка“, „Елдорадо“ и пивница „Аркада“, господарю — отговори той, като пляскаше замислено с камшика. — Повечето господа от мините предпочитат „Полка“, щото има, освен друго, и танцуване с момичета. Ама истинската първа ръка за ’спода, дет ’граят най-наедро, дет’граят истински комар, то е „Аркада“.
— Карай там като светкавица! и скочи в каляската.
заповяда чичо Били.
Верен на думата си, чичо Били пристигна в бараката на съдружника си рано сутринта. Изглеждаше малко уморен, но щастлив и беше донесъл със себе си чек за петстотин седемдесет и пет долара, което както обясни, било целият му капитал. Чичо Джим беше вън от себе си от радост. Щели да тръгнат за Нейпа още същия ден и да купят ранчото; навехнатият крак на чичо Дджим беше достатъчно основание да напусне сегашното си занятие, аможел да спечели малко и като отстъпи мястото си. Въпросът за домакинството не представлявал никакви затруднения — нямало нищо за вземане, всичко било за оставяне. И същия следобед по залез двамата събрали се отново съдружници седяха на палубата на кораба за Нейпа, когато той навлезе в талвега.
Чичо Били с вид на облекчение се беше загледал замислено през релинга към Златните врата, където потъващото слънце сякаш чертаеше по океана златна река към него и тя непрекъснато прииждаше от залива и града на трите хълма край него. За какво мислеше чичо Били или за какво го подсещаше тази река, не можа да се разбере, защото чичо Джим, който, обзет от празнично настроенние, блаженствуваше с вечерния вестник в ръце, изведнъж проточено изсвири и се попридърпа по-близо до умисления си съдружник.
— Я виж тук — каза той и посочи едно съобщение, което явно беше току-що прочел, — само го чуй и кажи нямаме ли късмет, ти и аз, че сме такива, каквито сме си… осланяме се само на тежкия си труд… и не мислим за „сполуки“ и „находки“. Я си отпуши ушите, Били, да ти прочета това, дето ей-сега видях във вестника и да разбереш на какви загубени глупаци могат да се направят някои. И тоя тук репортер, дето го е написал, трябва наистина да го е разбрал.
Чичо Джим се поизкашля, доближи вестника до очите си и бавно зачете на глас:
„Една вълнуваща сцена, която напомняше за охолните дни на четиридесет и девета година, можеше да се види снощи в пивница «Аркада». Непознат мъж, сякаш излязъл от онази безгрижна епоха, и който по всичко приличаше на сполучил златотърсач от околията Пайк, дошъл «да се повесели», се появи до една от масите с черен колар, понесъл две тежки торби злато. Той избра за център на свои те действия място, където играеха на фараон, и започна да залага големи суми с очевидно безразличие, докато играта му накара всички да затаят дъх. За няколко минути той беше спечелил различно преценяваната сума между осемдесет и сто хиляди долара. В залата се разпространи слух, че това било по-скоро скроен опит да се докара банката до фалит, отколкото пиянската прищявка на западен златотърсач, заслепен от намереното злато. Правдоподобността на тази теория се потвърждаваше от нехайното и безразлично отношение на играча към печалбите му. Обаче опитът, ако действително е бил такъв, не сполучи. След като спечели десет пъти наред, късметът му измени и нещастният «развейпрах» остана не само без спечеленото, но и без основния си капитал, който може да се прецени грубо на около двадесет хиляди долара. Тази изключителна игра бе наблюдавана от тълпа развълнувани играчи, на които дори огромните ставки правеха по-малко впечатление, отколкото съвършеното хладнокръвие и безразличие на играча, който както се разправя, в края на играта хвърлил двадесетдоларова жълтица на крупието и си отишъл с усмивка на уста. Той не бил познат от никой между посетителите на заведението.“
— Ето! — промълви чичо Джим, след като сдъвка набързо френската дума на края. — Виждал ли си някога такава тъпоглава глупащина?
Чичо Били откъсна замисления си поглед от течението, което все още струеше невъзвратимото си злато към залязващото слънце, и отрони с укорна усмивка:
— Никога!
Дори в дните на благоденствието, споходило голямото земеделско стопанство „Фол и фостър“, той никога не сподели тайната и със своя съдружник.