— Казах ти, но промених намерението си.
— Променил си бил намерението! Брей! — заговори Понго през зъби със заемки от могъщия речник на Клод Пот, за да вдъхне повече живот на думите си. — Бил си променил решението! Бил си променил тъпото решение! Брей! Фу!
— Но защо, какво има?
— А, нищо. Само дето напълно и безвъзвратно ме разори, нищо друго.
— Да, драги ми Хорас — потвърди лорд Икнъм, — опасявам се, че зле подведе Понго. Ако горкичкият постъпи в Чуждестранния легион, отговорността ще е изцяло твоя. Дал си му сериозни уверения, че ще отидеш на бала с един костюм, а в действителност си се появил с друг. Не е твърде британско.
— Но какво значение има?
— В пушалнята на клуба е имало залагания какво облекло носиш и Понго, клетото момче, в светлината на това, което е смятал, че знае лично от теб, заложил и последната си риза.
— Така ли? Страшно съжалявам.
— Вече е късно за съжаления.
— Поли реши, че ще е много забавно, ако се появя като зулуски воин.
— Очевидно е момиче с екзотични и доста нездрави вкусове. Думата „зловещи“ се налага на преден план. Коя впрочем е Поли?
— Дъщерята на Пот. Беше с мен на бала.
От устата на лорд Икнъм се отрони възклицание.
— Малката Поли Пот? Велики Боже, как лети времето. Малката Поли вече ходи по балове. Познавах я като дете. Идваше да прекарва ваканциите си в Икнъм. Много живо момиченце беше и всички я обичаха. Трябва да е доста пораснала, а? Да, да, никой от нас не се подмладява. Бях момче на петдесет и няколко години, когато я видях за последен път. Значи си завел Поли на бала?
— Да. Разбирате ли, първоначалната идея беше да заведа Валерия. Но когато ми би дузпата, й казах, че ще заведа Поли вместо нея.
— Като, разбира се, си смятал, че така ще й натриеш носа? Добър отмъстителен жест. А Пот дойде ли с вас?
— Не, нямаше го.
— Тогава какво правеше с теб в „Търтеите“?
— Ами дойде в полицейския участък на улица Марлборо да ми плати гаранцията и след това се замъкнахме в клуба. Предполагам, че съм искал да го почерпя или нещо подобно.
Лек интерес трепна по каменното лице на Понго.
— Каква гаранция? Да не са те окошарили снощи?
— Да. На бала възникнаха редица неприятности, в които се оказах въвлечен. Рики е виновен за всичко.
— Кой — заинтересува се лорд Икнъм — е Рики?
— Братовчед ми. Аларик Гилпин.
— Поет. Едър мъжага с червен перчем. Той запозна онова момиче Поли с Хорас — намеси се Понго с допълнителни бележки под черта. — Тя му даваше уроци по танц.
— И как те въвлече в неприятностите?
— Ами така. Рики, макар да не го знаех, се оказа сгоден за Поли. Друго, което не знаех, е, че идеята да ми дава уроци по танц хич не му допадала, а когато споделила, че ще я водя на бала, категорично й забранил да ходи. И когато ни видя там заедно… Ъъъ, той не се ли мотаеше долу при входа?
— Не видяхме никой да се спотайва наблизо.
— Каза, че днес ще намине да ми счупи врата.
— Не знаех, че поетите трошат вратове.
— Рики го прави. Веднъж се зае с трима зарзаватчии на Ковънт Гардън и за пет минути ги изтри от лицето на земята. Беше отишъл там да черпи вдъхновение за някакъв пасторал, а те започнаха да му се подиграват и той ги натръшка върху купчина брюкселско зеле.
— Какъв контраст с домашния бит на покойния поет лорд Тенисън. Но беше започнал да ни разказваш за неприятностите на бала.
Хорас поразмишлява за бурното минало.
— Всичко започна след като от бала бяха минали няколко часа. Поли беше отишла някъде да общува с приятелчета, а аз пушех и давах почивка на глезените си, когато изневиделица се появи Рики и дойде при мен. Обясни, че негов приятел в последния момент му дал билет и той решил, че няма да е зле да се отбие, тъй че взел под наем костюм на малкия лорд Фаунтлерой и пристигнал. Тогава още беше напълно редовен, дори бих го нарекъл любезен. Седна и започна да се мъчи да ми изкрънка петстотин лири, за да си купи бар за лучена супа.
Лорд Икнъм поклати глава.
— Оставяш ме без дъх. Ние, селяните, които рядко стъпваме в Лондон, не сме в течение на новостите на модерната цивилизация. Какво е бар за лучена супа?
— Място, където се продава лучена супа — обясни Понго. — Напоследък никнат като гъби около Пикадили. Отворени са по цяла нощ и продават лучена супа на тълпите, които изпълзяват от пиянски оргии. Доколкото знам, бизнесът е страшно доходен.
— Така каза и Рики. Негов приятел американец отворил такъв бар преди години на улица Ковънтри и според него печелел по две хиляди лири годишно. Но му е домъчняло за родината, та искал да го продаде и да се върне в Ню Йорк. Предлага го на Рики срещу петстотин лири. Та Рики искаше да му ги дам назаем. Тъкмо стана особено красноречив и убедителен, когато млъкна на средата на думата и забелязах, че гледа кръвнишки някъде зад рамото ми.