Хорас със съмнение задъвка горната си устна.
— Не виждам как бих могъл…
— Е, както желаеш. Понго, разправи ми за оня приятел Рики. Добре ли е развит? Мускулест?
— Определено, чичо Фред.
— А в допълнение към това явно е ревнив и кибритлия. Неприятна комбинация. Предполагам, че е от ония мъже, които, ако нанесат тежко физическо увреждане някому, първи съжаляват за стореното, когато се поуспокоят, само дето ще се поуспокоят с десет минути закъснение. Срещал съм такива хора. На младини се познавах с Брики Босток, който остави един младеж прикован към леглото за близо месец по повод някакво недоразумение относно момиче и беше жалка гледка, когато започна да се разкайва. Вися пред болницата през цялото време, докато животът на човека беше в опасност, и трепереше като лист. Но аз му казах: „Какъв е смисълът да трепериш като лист сега? Времето за треперене като лист беше, когато го хвана за гушата и започна да цедиш жизнените му сокове.“
— Понго, ще ти дам двеста и петдесет — обади се Хорас.
— Благодаря ти, старче.
— Значи ще отидеш да се видиш с Поли?
— Веднага щом похапна.
— Ще ти дам адреса й. Ще видиш, че е много интелигентно момиче, което бързо ще схване всичко. Но я притисни здраво.
— Остави тая работа на мен.
— И особено наблегни на факта, че няма време за губене. Рики трябва да получи пълни обяснения най-късно до довечера. А сега — продължи Хорас — май трябва да се облека.
Вратата се затвори. Лорд Икнъм погледна часовника си.
— Ей — възкликна той, — трябва да тръгвам. Отивам в Клуба на заслужилия консерватор да се срещна със стария Емсуърт. Тъй че засега довиждане, момчето ми. Радвам се, че всичко се подреди така гладко. Вероятно ще се видим у Пот. Ще се отбия там след обяда да се видя с Поли. Предай й моята обич и не се оставяй Горчицата да те въвлече в игра на карти. Мил човек, един от най-добрите, но много обича да кара хората да играят на Персийски монарси. Когато държеше онзи клуб, го помня да минава през него като унищожителен пожар, оставяйки наляво и надясно след себе си само разруха и отчаяние.
6.
Методът на лорд Емсуърт, когато разказваше история, се състоеше в многократно повторение на всички маловажни факти и непрекъснато отклоняване от основната тема на разказа с цел да предостави на слушателя си напълно излишни, но затова пък обстоятелствени личностни характеристики на различните участници в него, поради което обядът беше почти привършил, преди той да успее да изложи пред събеседника си същественото, отнасящо се до Императрицата на Бландингс. Когато най-сетне го стори, намести пенснето си и погледна с надежда през масата.
— Какво би ме посъветвал, драги Икнъм?
Лорд Икнъм замислено прегриза солетата, която държеше.
— Ами очевидно трябва да се вземат незабавни мерки по всички възможни канали, но въпросът е какви.
— Точно така.
— Имаме — започна лорд Икнъм, като илюстрира мисълта си с помощта на нож, репичка и парче хляб — една свиня, една сестра и един херцог.
— Да.
— Херцогът иска свинята.
— Тъй.
— Сестрата казва, че трябва да я получи.
— Точно така.
— Свинята несъмнено би предпочела изобщо да не участва в сделката. Много добре. До какво заключение стигаме?
— Не знам — отвърна лорд Емсуърт.
— Стигаме до заключението, че цялата същност е съсредоточена върху свинята. Елиминирай свинята и ще зърнеш светлина в тунела. „Какво, няма свиня ли?“ — ще си каже херцогът и след кратко естествено раздразнение ще насочи мислите си другаде — не знам къде, но към някое от нещата, за които си мислят херцозите. Трябва да са хиляди. Това ни поставя пред простичкия проблем — как съществуващото положение, което бих нарекъл „плюс свиня“, да прерасне в положение „минус свиня“? Има само един отговор, драги ми Емсуърт. Свинята трябва тайно да се скрие на сигурно място и да се държи там, докато херцогът хвърля къчове.
Лорд Емсуърт, както винаги при сблъсък с проблем, позволи на долната си челюст волно да се вее.
— Но как? — запита той.
Лорд Икнъм одобрително го изгледа.
— Точно това очаквах да кажеш. Знаех, че острият ти като бръснач мозък веднага ще стигне до сърцевината на въпроса. Е, няма да е трудно. Ти и някой съучастник се промъквате в тъмна доба и единият теглейки, другият бутайки, натоварвате животното на подръчно превозно средство и го изпращате в семейното ми имение, където за него ще се грижат като за любимо дете, докато си готов да го приемеш отново в лоното си. Пътят от Шропшир до Хампшир е дълъг, разбира се, но тя ще може да спира от време на време да се подкрепя с тричави смески и отбрани жълъди. Единственото, което трябва да решим, е кой ще влезе в ролята на съучастника. На кого можеш да се довериш в Бландингс?