Не че го направи, разбира се. Само запали цигара.
— Няма ли… да седнете? — запита той.
— Това, което всъщност ми се прави — отвърна Поли Пот, — е да легна и да си отспя. Направо съм развалина, чичо Фред. Бях на крак цяла нощ. Снощи ходих на бал.
— Знаем всичко за среднощните събития, дете мое — осветли я лорд Икнъм. — Тъкмо затова сме тук. Идваме от името на Хорас Дейвънпорт, който е в състояние на тревога и безпокойство поради недружелюбното отношение на твоя млад човек.
Момичето се засмя с веселия чистосърдечен смях на младостта. Понго си припомни, че също се беше смял така в дните, когато не се виждаше толкова често с чичо си Фред.
— Снощи Рики беше забележителен. Трябваше да го видите как подскачаше, за да избегне копието на Хорас.
— Заплашил е да му счупи врата.
— Да, спомням си, че каза нещо в този дух. Рики все иска да троши хорските вратове.
— И бихме желали веднага да се свържеш с него и да го убедиш, че това не се налага, защото поведението на Хорас спрямо теб винаги е било джентълменско и почтително, с две думи, безупречно до последната капка. Не знам дали общественото зло, с което си се обвързала, някога е чувало за сър Галахад, но ако е, внуши му, че сърцето на онзи съвършен рицар би станало по-чисто, ако беше усвоил туй-онуй от Хорас.
— О, вече всичко е наред. Успокоих Рики и той прости на Хорас. Да не би Хорас да се тревожи?
— Подобно твърдение не е преувеличено. Хорас действително се тревожи.
— Ще му се обадя да го успокоя.
— И дума да не става — отсече лорд Икнъм. — Понго ще поеме нещата в свои ръце и ще действа като твой посредник. Ще те отегча, ако вляза в подробности защо се налага това, но можеш да ми вярваш, че е от съществено значение. Понго, ти по-добре отприпкай да върнеш розите по бузките на Хорас.
— Добре.
— Колкото по-бързо вземеш чека, толкова по-добре. Тичай. Аз ще остана да понауча нещо от Поли. Чувствам, че ми дължи обяснение. Само да обърна гръб, и тя тръгва да се сгодява за млад грозник, който май притежава по-нечовеколюбиви черти и от ловец на черепи от остров Борнео. Поли, разправи ми всичко за твоя младеж — започна лорд Икнъм, когато вратата се затвори. — Явно много си падаш по него. Къде го откри? На Дяволския остров?
— Една вечер той доведе татко вкъщи.
— Искаш да кажеш, че татко ти го доведе вкъщи?
— Не, не искам. Татко не можеше да върви и Рики фактически го носеше. Оказа се, че татко бил нападнат на улицата от някакви мъже, преизпълнени от неодобрение спрямо него… не знам защо.
Лорд Икнъм си помисли, че би могъл да отгатне. Твърде добре знаеше, че с тесте карти в ръцете Клод Пот би събудил мракобеснически чувства и у най-кроткото агънце. Всъщност това беше твърде вероятната причина да го ухапе свиня навремето.
— А Рики минавал случайно, намесил се и го спасил.
— Колко са били нападателите?
— Хиляди.
— Но той не се поколебал?
— О, не.
— И им потрошил вратовете?
— По всяка вероятност. Окото му беше насинено. Наложих го с пържола.
— Колко романтично. От пръв поглед ли се влюби?
— О, да.
— Племенникът ми Понго винаги се влюбва от пръв поглед. Може би така е най-добре. Пести се време. А той от пръв поглед ли се влюби в теб?
— О, да.
— Мнението ми за този екземпляр от Борнео започва да се подобрява. Вероятно ще свърши в Бродмур4, но поне има вкус.
— Въпреки че човек никога не би го предположил. Седеше, хвърляше ми зверски погледи с насиненото си око, а когато го заговарях, само ръмжеше.
— Какъв грубиян.
— Нищо подобно. Той е свенлив. След това стана по-добър.
— А когато стана по-добър, добър ли беше?
— Да.
— Бих искал да го чуя как прави предложение за женитба. Тази разновидност винаги измисля нещо оригинално.
— Той също. Грабна ме през кръста, едва не го счупи, и ми нареди да се омъжа за него. Аз се съгласих.
— Е, разбира се, ти си знаеш най-добре. Какво смята баща ти?
— Не одобрява. Каза, че Рики не ме заслужава.
— Какъв съдник!
— Набил си е в главата, че ако ми дудне непрекъснато на главата и ме поощрява, може да склоня да се омъжа за Хорас. И тази сутрин ме поощри. И всичко това само защото Рики няма пари. Но на мен не ми пука. Толкова е сладък.