— Ако Емсуърт покани Поли на гости, лейди Констанс ще я изхвърли пет минути след пристигането й.
— Да, доколкото разбирам, била хиена в човешка кожа — съгласи се Понго. — Лично аз не я познавам, но съм чувал от различни източници — Рони Фиш, Хюго Кармъди и Монти Бодкин, че силни мъже са препускали като зайци само и само да избегнат срещата с нея.
— Точно така. И тъй… О, Божичко, пак се звъни!
— Аз ще отворя — рече Поли и изчезна по посока на входната врата.
Лорд Икнъм се възползва от отсъствието й да изтъкне трудността на положението.
— Разбираш ли, Понго, истинският проблем е Горчицата. Ако Поли имаше представителен баща, всичко щеше да е къде-къде по-просто. Емсуърт може и да няма възможност да кани сами момичета, но дори той би получил разрешение да покани свой приятел и дъщеря му. Но при баща като нейния това е неприложимо. За нищо на света не бих казал лоша дума за Горчицата, той е роден джентълмен, но и най-разпалените му почитатели не биха го нарекли социална придобивка за едно момиче. Горчицата, няма как да си затвориш очите пред факта, има вид на точно това, което е — пенсиониран букмейкър от Силвър Ринг, който години наред се е тъпкал с въглехидрати. Но дори да беше Адонис, пак бих се поколебал да го пусна да се развява из почтен английски дом. Не искам да кажа нищо лошо, разбира се. Той е един от най-старите ми приятели. Но такова е положението.
Понго усета, че е настъпил моментът да изясни една мистерия. В коридора се дочуха гласове, но все пак имаше време да постави въпроса, който го бе смущавал от момента, когато Поли Пот неусетно влезе под кожата му.
— Но как такъв човек може да й е баща?
— Ами чрез женитба с майка й.
— Искаш да кажеш, че му е доведена дъщеря?
— Бях твърде алегоричен. Би следвало да кажа, че той се ожени за жената, която впоследствие стана нейна майка. Тя също беше възхитително създание.
— Но защо едно възхитително създание би се омъжило за Пот?
— Защо хората изобщо се женят? Защо Поли иска да се омъжи за модерен поет с очебийни самоубийствени наклонности? Защо ти поиска да се ожениш за последните четирийсет и шест ужасни момичета, в които се влюби?… Шшшт!
— Ъ?
— Казах „Шшшт!“
— Ааа, шшшт? — включи Понго. Вратата се отвори и Поли отново беше сред тях.
Придружаваше я лорд Емсуърт, очевидно не в най-добрата си форма.
Деветият граф Емсуърт беше човек, който в моменти на стрес винаги имаше склонност да напомня престарял родител в старомодна мелодрама, току-що уведомен, че злодеят възнамерява да закрие ипотеката на семейната му ферма. Сега имаше някакъв разпадащ се вид, сякаш недружелюбна ръка бе отнела вътрешните му органи. Същото може да се види при препарираните папагали, когато им измъкнеш пълнежа. Пенснето му се вееше, а яката на ризата му се бе разкопчала.
— Мога ли да получа чаша вода? — немощно запита той като газела, сгорещена от преследването.
Поли послушно забърза към кухнята, а лорд Икнъм загледа своя съграф с нарастващ интерес.
— Случило ли се е нещо?
— Драги Икнъм, случи се нещо катастрофално.
— Разкажи ми го.
— Не знам какво да кажа на Кони.
— За кое?
— Ще побеснее.
— Защо?
— А тя като се ядоса, може да направи цялата къща дяволски негодна за обитаване. А, благодаря ти, мила.
Лорд Емсуърт признателно пресуши съдържанието на чашата и стана по-разбираем.
— Помниш ли, драги Икнъм, че те оставих, за да отида на среща със сър Родерик Глосъп, психиатъра? Май ти казах, че сестра ми Констанс ми даде най-строги указания да го заведа в Бландингс, за да наблюдава изкъсо Дънстабъл. Поведението на Дънстабъл я тревожи. Троши мебели с ръжени и замеря градинарите с яйца. Затова Кони ме изпрати да заведа Глосъп.
— И?
— Драги приятелю, той не иска да дойде!
— Но защо това толкова те разстройва? Лейди Констанс положително не може да те държи отговорен, че не си й доставил психиатър, прекалено зает, за да напусне Лондон.
Лорд Емсуърт тихичко простена.
— Не е прекалено зает да напусне Лондон. Отказа да дойде, защото съм го бил обидил.
— А ти обиди ли го?
— Да.
— Как?
— Ами, всичко започна с това, че го нарекох „Пъпка“. Не му хареса.
— Не мога да схвана мисълта ти.
— Кой мислиш се оказа тоя сър Родерик Глосъп, а, Икнъм? Момче, което познавам от училище. Крайно неприятно момче с гадни нафукани обноски и невероятен брой пъпки по лицето. Поканиха ме и той рече: „Отдавна не сме се виждали, а?“ Аз отвърнах: „Ъ?“ Тогава го погледнах по-внимателно и възкликнах: „Бог да ми е на помощ! Та това е Пъпката!“