— Да, знам, но ти не разбираш, Понго. Последната събота и неделя беше годишното посещение на членовете на „Търтеите“ в Льо Туке. Самата мисъл, че любимото момиче ще бъде заобиколено от осемдесет и седем членове на „Търтеите“ в безгрижната атмосфера на чуждестранен курорт, посветен на удоволствията, докато аз съм далеч, далеч, прониза като нож сърцето ми. Поли случайно спомена, че баща й е частен детектив, който не се уморява да си лепи фалшиви носове и да следи хора, то не можах да устоя на изкушението. Понго, за Бога, не споменавай нищо пред Валерия. Ако има някакъв недостатък, това е докачливостта. Най-милата сред жените, но когато се ядоса, няма мяра. Мога ли да разчитам на теб?
Понго разви устни. Разбра и прости.
— Разбира се, старче. Никога няма да го научи от мен. Да не мислиш, че ще разруша щастието на моя най-добър… най-стар… най-скъп приятел… Хорас, приятелю — продължи той, защото като всеки Туисълтън усети кога желязото е горещо и захвана да го кове, — дали… дали не би… дали имаш възможност…
— Господин Клод Пот — обяви Уебстър от вратата.
За Понго Туисълтън, чиято представа за частен детектив беше мъж с ястребово лице, остър, пронизващ поглед и общото поведение на леопард, Клод Пот се оказа пълна изненада. Ястребите нямат брадички. Клод Пот имаше две. Леопардите стъпват енергично. Пот се търкаляше. А очите му — толкова далеч от остри и пронизващи, бяха мътни и безизразни и както често се случва на хора, прекарващи живота си в опити да прикрият от света мислите си, бяха сякаш покрити с глазура.
Беше дебел, кръгъл, плешив и набит човечец на около петдесет години, който би минал за букмейкър или изпълнител на епизодични роли в Шекспирови пиеси и колкото и да беше странно, през изпълнения си с превъплъщения живот се беше правил и на двете.
— Добър ден, господин Д. — рече този крокондер.
— Здравейте, господин Пот. Кога се върнахте?
— Снощи, сър. И размишлявайки тази сутрин в леглото, реших, че ще е най-добре да ви предам устно останалата част от фактите, за да спестя време.
— А, значи има още?
— Да, сър. Ще ви изредя фактите — каза Клод Пот, като отправи към Понго доста недружелюбен поглед, — когато сте свободен.
— О, всичко е наред. Спокойно можете да говорите пред господин Туисълтън. Той е в течение. Това е господин Туисълтън, брат на Обекта.
— За приятели — Понго — тихо смънка младежът. Недружелюбният поглед го смазваше.
Суровостта в маниера на детектива се стопи.
— Господин Понго Туисълтън? Значи вие сте племенникът, за когото граф Икнъм ми е говорил толкова много?
— Да, той ми е чичо.
— Прекрасен господин. Един от малкото, останали от старата школа. Спортсмен до мозъка на костите си.
Понго, макар и привързан към чичо си, не можа докрай да сподели този сърдечен ентусиазъм.
— Да, предполагам, че чичо Фред е мъж намясто — рече той. — Като се изключи фактът, че е пълно куку. Познавате го, нали?
— Да, сър. Той именно любезно ми услужи с първоначалния капитал, необходим да започна свой бизнес като частен детектив. Значи Обектът е племенница на лорд Икнъм? Колко странно! Негово благородие финансира предприятието ми и преди да разбера какво става, вече следя племенницата му и водя бележки за действията й. Странно! — повтори господин Пот. — Необикновено!
— Любопитно — присъедини се Понго.
— Необичайно — додаде Клод Пот.
— Тръпки да те побият! — предложи Понго.
— Точно така. Показва колко е малък светът.
— Дяволски малък.
Хорас, който слушаше тези философски разсъждения с известно нетърпение, ги прекъсна.
— Господин Пот, канехте се да докладвате.
— Брей! — сепна се господин Клод Пот. — Така беше, нали? Е, тогава, господин Д., накратко казано, съжалявам, но трябва да ви съобщя нещо, което бихте нарекли нещастно събитие. На деветнайсети апр., което беше вчера, Обектът, след като обядва в хотел „Пикарди“ с компания, състояща се от две жени и трима мъже, се отправи към игрището за голф, където извади стиковете си и започна да играе с един млад професионалист, а аз ги следвах на разумно разстояние. Известно време не ставаше нищо, достойно за отбелязване, но на четиринайсетата дупка… Не знам дали познавате игрището за голф в Льо Туке, сър?
— Да, разбира се.
— Тогава ще знаете, че когато тръгнете от четиринайсетото флагче по алеята, ще излезете срещу къща, оградена от жив плет. И тъкмо Обектът застана срещу къщата, когато иззад живия плет се появиха двама мъже, единият с шейкър за коктейли в ръка. Започнаха да подвикват на Обекта, като очевидно я канеха да пийне по едно с тях, а Обектът заряза познатия си, мина през вратичката в живия плет и до времето, когато пристигнах, беше изчезнала в къщата.