— Да ме е пратила да ви уговарям? Драги ми приятелю! Колко слабо познавате това гордо момиче.
Лорд Икнъм замълча. Рики се бе преместил в златистото петно на запалените фарове и за първи път графът можа да го види ясно, а не като размита фигура в здрача.
— Кажете — рече той, — баща ви не се ли казваше Били Гилпин? От някакъв ирландски полк?
— Името му беше Уилям и служеше в Рейнджърите на Конот.
— Така си и помислих. Одрали сте му кожата. Е, в такъв случай не се учудвам, че се държите като стопроцентово магаре. Познавах баща ви и де да ми даваха по пет лири всеки път, когато съм висял над главата му в барове и ресторанти, потънал в мъчителни усилия да му отворя очите. От всички напушени пуяци, окичени с пагони, които се засягаха и от най-ситната дреболия…
— Няма да обсъждаме баща ми. И ако намеквате, че е най-ситна дреболия момичето, което уж ви обича, да започне да се мотае с Хорас Дейвънпорт, след като е обещала…
— Но, мило момче, не разбираш ли, че се е мотала с Хорас именно защото те обича? Остави ме да ти обясня всичко и ако, след като ме изслушаш, не си потънал в срам и разкаяние, значи си мъртъв за всяко човешко чувство. На първо място нищо освен любовта й към теб не би я закарало на онзи бал в Албърт Хол. Не ти е минало през ума как може да се чувства момиче, появило се на обществено място с човек, костюмиран като зулуски войн с очила в костенуркови рамки, нали? Поли отишла на онзи бал, готова да изтърпи нечувана физическа и душевна агония, само и само да защити интересите ти. Намерението й беше да хване Хорас в добро настроение и да го помоли да ти даде сумата, която ти трябва за лучения бар.
— Какво!
— Седмици наред му правеше мили очи, като му даваше уроци по танц, а онази нощ трябваше да бъде кулминацията на опитите й. Надяваше се да може да дойде при теб и да ти каже, че мъчителното очакване е свършило и можете да се ожените и да заживеете щастливо, поднасяйки лучена супа на натрясканите оцелели от пиянските оргии. Но с тъпото си поведение ти съсипа плановете й. Едно момиче не може да се мъчи да вземе пари на заем от човек, откаран в полицейския участък на улица Марлборо. Инстинктите й подсказали, че няма да е в съответното настроение. Тъй че се наложи да изчака друг сгоден случай. Като разбра, че Хорас пристига тук, дойде и тя. Срещна се с него. Получи парите…
— Какво?
— Разбира се. Парите са у нея. Носеше ти ги.
— Но откъде е знаела, че съм тук?
За около една трета от секундата този въпрос затрудни лорд Икнъм.
— Женска интуиция — обяви накрая.
— Ама…
— Това е положението — категорично отсече лорд Икнъм. — Какво значение има откъде е разбрала, че си тук? Достатъчно е, че е знаела и е хукнала към теб с парите в ръка като дете, готово да покаже любимата си играчка. А ти? Какво направи ти? Държа се като последен негодник. Нищо чудно, дето смята, че може би се е избавила от страшна участ.
— По дяволите! Смята ли?
— Точно това ми каза, когато се видяхме преди малко. И не я упреквам. Не може да има любов без доверие, а ти й демонстрира голямо доверие, няма що.
Ако Хорас Дейвънпорт можеше да види в момента лицето на Рики Гилпин, щеше да изживее истинско откровение. Едва ли би повярвал, че онези горящи очи могат да примигват по такъв овчи начин или че челичената челюст би увиснала като недоварено малеби. Бъдещият Крал на лучената супа показваше всички симптоми на човек, халосан по тила с мокър парцал.
— Ама че глупак съм бил — промърмори той с гласче, сравнимо само с първата трела на полусъбудена птичка.
— Точно така.
— Страшно оплесках нещата.
— Радвам се, че го съзнаваш.
— Къде е Поли? Трябва да я видя.
— Не бих те съветвал. Май не разбираш какво значи да се държиш по този начин с момиче с висок дух, каквато е Поли. Бясна е. Ще бъде лудост да я видиш. Можеш да направиш само едно. Кога се връщаш в Лондон?
— Исках да хвана вечерния влак.
— Направи го. Поли скоро ще се прибере и тя. Щом пристигне, иди й купи шоколадови бонбони, много шоколадови бонбони и й ги изпрати с раболепна бележка.
— Добре.
— Тогава можеш да се примолиш и за среща. А като казвам да се молиш, значи да се мооолиш.
— Разбира се.
— Ако се покажеш достатъчно смачкан и разкаян, не виждам причина за отчаяние. Обичала те е веднъж, може да те обикне пак. Ще поговоря с нея и ще видя какво мога да направя.
— Много мило.
— Нищо подобно. Бих искал да направя нещо добро за сина на стар приятел. Приятна вечер, Гилпин, момчето ми, и помни… шоколадови бонбони — разкаяни шоколадови бонбони с разбити сърца, и то в голямо количество.