Понго Туисълтън може би имаше късмет, че не присъства, когато чичо му се върна при Поли и й предаде разговора, протекъл между него и Рики Гилпин, защото последвалата емоционална сцена щеше да го разтърси до дъното на дълбоката му душа.
— Това е положението — отбеляза лорд Икнъм. — Така стоят нещата и от теб се иска само да се спотайваш и да жънеш плодовете на стратегическото си преимущество. Радвам се, че му казах да ти изпрати шоколадови бонбони. Не допускам, че груб мъжкар като него би се сетил да изпрати шоколадови бонбони на момиче при нормален ход на нещата. Вижда ми се напълно лишен от изящни светски маниери.
— Но защо не си му разрешил да ме види?
— Мило дете, това би изпортило всичко, постигнато от мен. Ще се хвърлиш в обятията му и той ще продължи да си мисли, че командва парада. А сега го поставяш на мястото му. Ще приемеш шоколадовите му бонбони с хладна сдържаност, която няма да ти струва нищо и евентуално, след като няколко седмици е обикалял в тръс около теб, като от време на време се е отбивал при шивача си за някой и друг нов костюм и е свалил някой и друг килограм от вътрешни терзания, ти ще му простиш при изричното условие това да не се повтаря повече. Няма защо да оставяме един властен пещерен мъж да смята, че нещата са твърде лесни.
Поли се намръщи. В свят, ухаещ на цветя и пълен с нежна музика, тази постановка я нарани.
— Не виждам защо трябва да превръщаме отношенията си в някаква война.
— Трябва. Бракът е бойно поле, а не легло от рози. Кой го беше казал? Звучи твърде добре, за да е моя мисъл. Не че не измислям рядко интересни неща, особено когато съм в банята.
— Обичам Рики.
— Прекрасно. Но единственият начин да си осигуриш щастлив брачен живот е от самото начало да му дадеш да разбере кой управлява кораба. Моята мила съпруга реши въпроса по време на медения ни месец и се радваме на съвършен съюз.
Поли рязко го прекъсна.
— Това са пълни глупости. Ще ида да го видя.
— Недей, мила моя.
— Ще ида.
— Ще съжаляваш.
— Няма.
— Помисли за усилията ми.
— Мисля и не мога да ти кажа колко съм ти благодарна, чичо Фред. Беше чудесен. Измъкна ме от калта и промени света за мен. Но не мога да се отнасям така с Рики. Ще се намразя. Пет пари не давам дали ще си помисли, че той командва парада. Командва го и точно това ми харесва!
Лорд Икнъм въздъхна.
— Много добре, щом така смяташ. Ако си твърдо решена да проиграеш изпратен от небето случай да сложим този младеж на мястото му, действай, мила, и Бог да те благослови. Но не можеш да го видиш сега. Хукна да гони влака. Ще трябва да изчакаш до утре.
— Но това е толкова далеч. Не мога ли да му пратя телеграма?
— Не — твърдо отсече лорд Икнъм. — Всяко нещо си има граница. Запази поне някакво подобие на женско достойнство. Защо не оставиш Хорас да те откара тази вечер с колата до Лондон?
— Дали ще се съгласи? Вече е шофирал достатъчно за днес.
— Най-съкровеното му желание е да шофира още, стига ти да си до него. Ние с Понго ще пристигнем утре с тъй щедро възхвалявания от всички влак в осем и двайсет.
— Ама и вие ли си тръгвате?
— Да. Накарай Хорас да ти разправи всичко. Ако не го намериш, потърси го в гардероба. Аз междувременно ще намеря Понго и ще го осведомя за плановете ни. Новината, че се измъкваме, ще го зарадва. По някаква неведома причина Понго не се чувства уютно в замъка Бландингс. Между другото, да си го виждала?
— Да. Когато се връщах след разговора с Рики.
— Добре. Само се питах дали ти е дал парите.
— Предложи ми някакви пари, но аз не ги приех.
— Не ги прие ли?
— Да. Не ги исках.
— Но, мило дете, това е сумата за лучения бар. Твоята зестра!
— Знам. Той ми каза. — Поли весело се засмя. — Но току-що се бяхме разделили завинаги с Рики и смятах да се удавя, тъй че не ми трябваше зестра. Ще му кажеш ли, че все пак ще ги взема?
Лорд Икнъм тихичко простена.
— Нямаше да говориш така безгрижно, ако знаеше всички обстоятелства. Да информирам Понго, че отново ги искаш, няма да е лесната задачка, каквато ти изглежда. Осмелявам се да твърдя, че с помощта на упойка и форцепс накрая ще успея да измъкна парите от тоя млад нещастник, но изкихването им ще е придружено с гадни, скърцащи звуци. Все пак можеш да разчиташ на мен да защитя интересите ти с цената на всичко. Ще ги донеса в дома на Пот утре следобед. А сега тичай да откриеш Хорас. Знам, че би искал да тръгне час по-скоро.
— Добре. Чичо Фред, ти си ангел.
— Ако не беше заради теб…
За пореден път лорд Икнъм откри, че ръцете му са пълни и се държа с топлота, значително надхвърляща онази, която суровите възгледи на един племенник биха преценили като нужна или подходяща. След това остана сам, а мракът се изпълни от гласа на Поли, която си тръгна с песен на уста.