Но далеч по-мощен смутител на душевния му покой бяха угризенията. От момента, в който се влюби в Поли Пот от пръв поглед, мечтаеше да му се предостави случай да направи огромна саможертва в нейно име. Беше си представял как потупва ръчицата й, докато тя с разтреперан глас му благодари за поразителния акт на благородство. Беше се видял как се взира в очите й с една от онези криви, предизвикателни усмивки ала Роналд Колман20. Беше стигнал дотам, че за всеки случай си бе приготвил диалог за сцената, започващ с „Хайде, хайде, момичето ми, какво толкова е станало. Искам само да си щастлива“, който по-нататък ставаше къде-къде по-ефектен.
А в действителност бе съсипал живота й, стига пристрастеният й към Персийски монарси баща да не се намесеше в последния момент. За да се облекчи ум, натоварен с подобни разсъждения, е нужна крайно добре вързана вратовръзка и като се загледа в огледалото, откри, че положението е горе-долу. Всъщност му се стори толкова далеч от идеалния възел, че тъкмо реши да започне отново, когато вратата се отвори и влезе лорд Икнъм.
— Е? — нетърпеливо възкликна Понго.
В този миг сърцето му затъна в далеч по-дълбоко блато, отколкото допреди няколко минути, когато вече го имаше за удавено. Един поглед към лицето на чичо му бе достатъчен да му разкрие, че пред него не стои възторжен приносител на благи вести.
Лорд Икнъм поклати глава. От държането му лъхаше мрачност, която навяваше неназоваем ужас.
— Морската пехота на Съединените щати ни предаде, момчето ми. Гарнизонът не е освободен, запасите от вода привършват, а канибалите още се спотайват в околността. С други думи, Горчицата ни продъни.
Понго се дотътри до един стол. Тръшна се тежко. А за състоянието на душата му можеше да се съди по факта, че дори забрави да повдигне коленете на панталоните си.
— Не пожела да играе?
— Пожела и игра. Както очаквах, в началото прояви известно упорство, но на бърза ръка го убедих, той се съгласи с плана като съвсем спортсменски и заяви, че трябва само да му подсигуря наличието на Емсуърт, а той ще извърши останалото. Извади колодата си и нежно я заопипва като велик античен войн, проверяващ острието на меча си преди битката. В този момент влезе Емсуърт.
Понго кимна с натежала глава.
— Виждам накъде биеш. Емсуърт е отказал да играе.
— А не, игра. Историята е дълга и заплетена, момчето ми, тъй че най-добре ще е да не ме прекъсваш, защото ще стане време за вечеря, преди да сме изчерпали дневния ред.
— Какъв дневен ред?
— Имам идея или план за действие, който ще ти изложа, когато му дойде времето. Междувременно нека ти разкажа събитията последователно. Та както казах, влезе Емсуърт и от поведението му стана ясно, че е в плен на силно чувство. Очите му бяха оцъклени, пенснето му се ветрееше и известно време безмълвно отваря и затваря уста, какъвто му е навикът, когато е развълнуван. Тогава се разбра, че свинята му е открадната. Отишъл при кочината да се поосвежи с един следчаев поглед към нея, но я нямало. Кочината била празна, а леглото й — непокътнато.
— О?
— Струва ми се, че би могъл да намериш по-подходящ коментар за една огромна човешка трагедия — неодобрително произнесе лорд Икнъм. — Младостта е тъй безсърдечна. Да, свинята му е открадната и подозренията на Емсуърт, естествено, веднага се насочиха към херцога. Беше страшно смутен, когато му обясних, че последният не би могъл да е виновното лице, защото цял следобед не е напускал стаята си. Оттегли се там веднага след обяда и никой не го е виждал оттогава. А не би могъл и да излезе през френските прозорци, защото Бакстър не мръдна от моравата от един и половина нататък. Може би си спомняш, че Бакстър не обядва с нас. Получил киселини и е решил да пропусне едно хранене. Той свидетелства, че херцогът не е излизал. Следователно това се очертава като една от големите исторически загадки, сравнима само с Желязната маска и изчезването на кораба „Мари Селест“. Напразно ще търсим обяснението.
Понго, който слушаше повествованието с нарастващо нетърпение, отрече последното изявление.
— Не и аз. Пет пари не давам. По дяволите свинете, това е моето мнение. Не си дошъл да ми говориш за свине, нали? Какво стана с Пот и играта на карти?