Можеше да се очаква, че тези мисли са радостно възбудени, защото несъмнено беше действал храбро и решително в миг на изпитание. Но те бяха такива само отчасти. Към триумфа на победителя се примесваше недоволството на добросъвестника, изпълнил задачата си наполовина. Беше неоспоримо, че е застопорил Натрапник „А“, но беше разчитал да се разправи и с Натрапник „Б“. Чудеше се дали младежът не се крие някъде и ако е така, то къде, когато до чувствителното му ухо долетя звук на грухтене и той установи, че идва от банята.
— Дръж! — извика лорд Бошъм и ако не беше човек повече на действието, отколкото на думите, би добавил и „Напред!“ Не спря да се запита защо натрапниците грухтят. Втурна се право към вратата на банята, отвори я със замах и отскочи назад с насочена пушка. Настъпи кратка пауза, след която с елегантен тръс се появи Императрицата с израз на леко любопитство на прекрасното си лице.
Императрицата на Бландингс беше свиня, която приемаше нещата такива, каквито дойдат. Но колкото и да беше принципно хладна и дори дистанцирана, събитията от този ден доста я озадачиха. По-специално банята й се стори твърде странна. Беше единственото място, на което бе попадала, напълно и всячески лишено от храна. Най-доброто, което предлагаше, беше калъп сапун за бръснене и тъкмо го дъвчеше, смръщена замислено, когато господин Пот дойде да й прави компания. Сега, като излезе от банята, благородното животно все още се пенеше около устата и може би именно това преля чашата на изумлението на лорд Бошъм и го накара не само да отскочи метър-два назад с изхвръкнали очи, но и да натисне спусъка на пушката.
В тясното пространство изстрелът проехтя като взривен артилерийски склад и убеди Императрицата, ако изобщо имаше нужда да бъде убеждавана, че това място не е за свине с установени навици. От най-ранно детство не беше се придвижвала по друг начин, освен с достолепна походка, но сега и Джеси Оуенс не би отпрашил по-светкавично. Трябваха й няколко секунди да се ориентира, но след като се блъсна в леглото, масата и креслото в посочения ред, успя да поеме курс към прозореца и тъкмо изчезваше през него, когато лорд Емсуърт нахлу в стаята, следван по петите от лейди Констанс.
Стрелянето с пушки по стаите винаги е нещо, което предизвиква интереса на собствениците на провинциални имения, та лорд Емсуърт се появи на сцената, обхванат от живо любопитство. Едно „Ъ, какво?“ трептеше на устните му, когато влезе. Но гледката на изчезващите задни части с размахана завита опашчица моментално отклони мисълта му от сравнително баналните теми като практикуването на артилерийски занятия в затворено помещение. С крясък, извиращ право от сърцето, той намести пенснето и се хвърли към огромните открити пространства. От мрака долетяха сърцераздирателни слова на нежност.
Лейди Констанс стоеше опряна на стената, с изящна ръка на сърцето. Беше леко задъхана, а очите й проявяваха склонност да изхвръкнат от орбитите си. Много отдавна бе научила суровия урок, че замъкът Бландингс не е място за слаби натури, но тази последна демонстрация какво представлява животът под покрива му се оказа сплашваща дори за нейния закоравял дух.
— Джордж! — немощно прошепна тя.
Лорд Бошъм бе възвърнал привичната си бодрост.
— Всичко е наред, лельо Кони. Най-обикновена злополука. Съжалявам, че те обезпокоих.
— Какво… какво стана?
— И аз си помислих, че ще искаш да разбереш. Ами, случи се следното. Влязох тук и заварих Натрапник „А“, който беше извадил от строя нашия детектив с приспивателното си. Аз го заплаших с добрата стара пушка и го заключих в гардероба. Стори ми се, че чух Натрапник „Б“ да грухти в банята и отворих широко вратата й, за да открия, че там е татковата свиня. Стреснат от естествено изумление, аз, без да искам, натиснах спусъка. Просто и ясно.
— Реших, че херцогът е убит.
— Де тоз късмет. Между другото, интересно къде се е дянал. А, ето го и Бийч. Той ще ни каже. Бийч, знаеш ли къде е херцогът?
— Не, милорд. Извинете, милейди.
— Да, Бийч?
— Пристигна някоя си госпожица Туисълтън.
— Госпожица Туисълтън?
Лорд Бошъм имаше добра памет.
— Това е момичето, което натири Хорас — опресни той знанията на леля си.
— Известно ми е — тросна му се лейди Констанс. — Исках да кажа, какво търси тук по това време?
— Доколкото разбрах, милейди, госпожица Туисълтън е пристигнала от Лондон с влака в пет часа.
— Но какво иска?
— Това — намеси се лорд Бошъм — можем да разберем само като се срещнем с нея. Къде я паркира, Бийч?