— Отведох дамата в гостната, милорд.
— Тогава предлагам напред към гостната. Лично аз бих се обзаложил, че според нея Хорас е тук и е дошла да му каже как съжалява за онези жестоки думи. А, Бийч.
— Да, милорд?
— Можеш ли да си служиш с пушка?
— Като младо момче бях експерт по въздушните пушки, милорд.
— Добре, вземи тази. Не е въздушна, но принципът е същият. Опираш я на рамото си… ето така… и дръпваш спусъка… ето така… О, пардон — рече лорд Бошъм, когато ехото на оглушителния изстрел замря, а леля му и икономът, които бяха подскочили до тавана, стъпиха на майката земя. — Сега трябва да презаредя. Бийч, в този гардероб има злосторник, който трябва да бъде наблюдаван от зорко око, та искам да останеш тук и да внимаваш да не излезе. При първия признак на странно поведение от негова страна, като например опит да строши вратата, опри оръжието на рамо и го застреляй. Следиш ли мисълта ми, Бийч?
— Да, милорд.
— Тогава размърдай се, лельо Кони — нареди лорд Бошъм, — и да тръгваме.
20.
Безплодното преследване на Лорелаи и сирени из тъмната градина, пълна с неща, готови да го връхлетят и сритат в пищялките, не е привлекателно занимание за мъж със сприхав темперамент, свикнал на удобства. Така че един пухтящ и измъчен херцог Дънстабъл докуцука обратно в стаята си няколко минути след като Бийч пое бдението. Изненадата му да я завари населена от иконом, и то въоръжен до зъби, беше, меко казано, безгранична. Гледката ни най-малко не уталожи и раздразнението му. Имаше миг на мълчание, през който остана на място да изтупа от мустаците си рожбите на нощта, заплели се в гъсталака, след което войнствено се озвери към натрапника. Накрая проговори.
— Хей! Какво? Какво е това? Какво, по дяволите, е това? Какво искаш да кажеш с това нахлуване в личния ми апартамент, негоднико, и то с това проклето оръжие? От всички къщи, в които съм гостувал, тази положително е най-противната. Дойдох тук за малък отдих, а преди да успея да отпусна и един-едничък мускул, откривам стаята си нападната от проклети икономи с пушки в ръце. Не я насочвай! Свали я и обясни!
Попадналият в небрано лозе Бийч запази вежливото спокойствие, което от толкова години го правеше най-добрия иконом в Шропшир. Поведението на херцога му се стори досадно, но той не изрази нищо друго освен почтително желание да услужи.
— Трябва да ви се извиня за присъствието си, ваша светлост — мазно заяви той, — но бях инструктиран от лорд Бошъм да остана тук като негов представител по време на краткото му отсъствие. Негово благородие ме осведоми, че е затворил злосторник в гардероба ви.
— Какво е затворил?
— Злосторник, ваша светлост. Доколкото разбрах, нещо като среднощен мародер. Негово благородие ми даде да разбера, че е открил човека в тази стая и след като го надвил, го заключил в този гардероб.
— Ъ? В кой гардероб?
Икономът посочи въпросното хранилище, а херцогът нададе мъченически вик.
— Божичко! Между пролетните ми костюми! Веднага го разкарай оттам.
— Негово благородие ме инструктира…
— По дяволите негово благородие! Няма да допусна смрадливи злосторници да съсипят костюмите ми. Какъв беше тоя злосторник?
— Не разполагам с информация, ваша светлост.
— Вероятно смрадлив скитник с тригодишна кир и всичко ще трябва да се праща на химическо чистене. Пусни го веднага.
— Много добре, ваша светлост.
— Аз ще отключа и ще отворя вратата, а ти бъди готов с пушката. Като кажа „три“. Едно… две… три… Велики Боже, това е психарят!
Лорд Икнъм не беше прекарал добре в гардероба, който намери тесен и некомфортен, но беше запазил невъзмутимата си и непринудена същност.
— А, драги херцоже — любезно рече той, като изникна оттам, — радвам се да те видя отново. Дали ще мога да използвам четката ти за коса? Четината ми се поразчорли.
Херцогът се беше вторачил в него с очи като паници.
— Ти ли беше вътре? — попита той. Може би малко глупав въпрос, но мозъкът на човек невинаги е повратлив в подобни случаи.
Лорд Икнъм потвърди.
— Но, за Бога, какви ги дириш по гардеробите?
Лорд Икнъм нежно прокара четката по посребрените си къдри.
— Влязох, защото бях помолен от човека зад пушката. Случайно се разхождах по моравата, забелязах, че прозорецът ти е отворен, и реших да се порадвам на още един приятен разговор с теб. Едва бях влязъл, когато цъфна Бошъм с оръжие в ръка. Не знам какво е мнението ти по тези въпроси, драги приятелю, но моят възглед е, че когато темпераментен млад господин с пръст на спусъка те кара да се пъхнеш в гардероба, най-добре е да не му противоречиш.