— Да, да.
— Слушам — рече лорд Бошъм. — Тогава се махам. Всеки, комуто потрябвам, ще може да ме открие в билярдната. Не че действията ми представляват някакъв интерес.
Тръгна си напушен, но на лорд Икнъм му се стори, че излизането му видимо разведри атмосферата. Рядко беше срещал млад човек с такава дарба да задава неуместни въпроси. Освободен от този досадник, той продължи обясненията си с обновена увереност.
— Та, както казах, Емсуърт е развил влечение към момиче, което, като се вземе предвид разцвета на силите му, би могло да е негова внучка. И ме замоли да му помогна като стар приятел. Очакваше брачните му намерения да срещнат силна съпротива и доста находчивият му план беше да дойда в замъка Бландингс като сър Родерик Глосъп, който бил поканен, и да доведа момичето като моя дъщеря. Беше достатъчно любезен да заяви, че внушителното ми поведение ще й осигури отличен прием тук. Идеята му, твърде умна, колкото и да я осъждате, беше вие, лейди Констанс, толкова да харесате момичето, че задачата да разкрие истината пред вас да стане твърде лесна. Разчиташе на нея, цитирам го, да ви очарова.
Лейди Констанс пое дълбоко и хълцащо дъх.
— О, нима?
Херцогът постави въпрос.
— Кое е това ужасно момиче? Предполагам, че е някаква отрепка.
— Да, произходът й е скромен. Дъщеря е на пенсиониран букмейкър.
— Божичко!
— Да. Е, Емсуърт дойде и ми предложи този план и можете да си представите изумлението ми, докато го слушах. Разбрах, че доводите на разума ще са безполезни. Човекът беше обсебен.
— Какъв изискан език използваш — обади се Валерия след презрително подсмъркване.
— Благодаря ти, мила.
— Мислил ли си някога да пишеш приказки за деца?
— Не, не съм.
— А би трябвало.
Погледът, който херцогът хвърли на саркастичното момиче, не би могъл да е по-кисел дори да беше предназначен за лорд Бошъм.
— Оставете тия приказки. Най-напред Бошъм, сега и вие. През цялото време прекъсвате. Продължавайте, продължавайте, продължавайте. Да, да, да, да, да?
— И така — продължи лорд Икнъм, — аз не се опитах да споря. Съгласих се с предложението му. Впечатлението, което се опитах да създам, и мисля успешно, беше, че одобрявам. Съгласих се с чудовищното предложение да дойда тук под чуждо име и да доведа момичето като своя дъщеря. И да ви кажа ли защо?
— Да, ако обичаш — отговори Валери.
— Защото ме осени внезапна мисъл. Не е ли възможно, запитах се аз, когато Емсуърт види момичето в замъка Бландингс, сред обстановката на родния си дом с портретите на предците, втренчени в нея…
— Ужасни грозотилища — заяви херцогът. — Защо ли изобщо са се натискали да ги рисуват… Но това сега е без значение. Разбирам накъде биеш. Решил си, че това може да го накара да погледне от друг ъгъл на отвратителната малка негодница и да осъзнае, че се излага като кифладжия.
— Точно така. И наистина, случи се точно това. Пелената падна от очите му. Увлечението му секна тъй внезапно, както беше започнало. Тази вечер й каза, че нищо няма да се получи, и тя си замина за Лондон.
— По дяволите, тогава всичко е наред.
— Слава на небесата! — възкликна лейди Констанс.
Лорд Икнъм мрачно поклати глава.
— Опасявам се, че и двамата пропускате една подробност. Има нещо, наречено съдебен иск за неспазено обещание за женитба.
— Какво!
— Страхувам се, че е така. Той ми каза, че момичето много зле приело новината. Тръгнало си, мърморейки заплахи.
— Ами сега?
— Лейди Констанс, може да се направи само едно. Трябва да стигнете до финансово споразумение с нея.
— Да я купите — обясни херцогът. — Така се правят тия работи. Винаги можете да купите тоя тип жени. Спомням си, като бях в Оксфорд… Но това сега не е важно. Въпросът е колко?
Лорд Икнъм се замисли.
— Момиче от нейната категория — най-сетне продума той — би трябвало да има доста ограничена представа за парите. Триста лири ще й се сторят цяло богатство. Всъщност смятам, че двеста и петдесет ще са достатъчни.
— Странно — обади се херцогът, впечатлен от съвпадението. — Точно тази сума ми искаше смахнатият ми племенник днес следобед.
— Любопитно — отбеляза лорд Икнъм.
— Пробута ми някаква страшно глупава история за това, че му трябвали, за да се ожени.
— Гледай ти! Е, тогава, лейди Констанс, ако ми дадете триста лири, още утре ще изприпкам до Лондон и ще видя какво мога да направя.
— Ще ви напиша чек.
— Не, недейте — намеси се херцогът. — В подобни случаи трябва да размахате пачката под носа им. Онзи път в Оксфорд… А колкото и да е странно, точно в момента имам нужната ви сума.