— Да, наистина — сети се лорд Икнъм. — Съвсем наскоро си говорихме за нея, нали?
Херцогът отключи едно чекмедже на писалището.
— Ето — рече той. — Вземете ги и вижте какво можете да направите. И помнете, много е важно да ги размахате под носа й.
— Ако пък трябват още… — добави лейди Констанс.
— Съмнявам се, че ще е нужно допълнително укротяване. Това ще е напълно достатъчно. Но има още нещо — подсети ги лорд Икнъм. — Това нещастно увлечение на Емсуърт трябва да остане завинаги погребано между тези четири стени.
— По дяволите — опули се херцогът. — Разбира се. Аз знам, и Кони знае, че Емсуърт е луд за връзване, но, естествено, държим светът да остане в неведение.
— Ако хората чуят — потрепери лейди Констанс, — ще станем за посмешище в графството.
— Точно така — съгласи се лорд Икнъм. — Но има една опасност, за която явно не се сещате. Валерия, мила, възможно е да възнамеряваш да кажеш на леля си, че си ме видяла тук.
Валерия Туисълтън се изсмя. Характерът й беше едновременно любящ и отмъстителен. Обичаше своя Хорас и намерението й беше драстично да накаже този палав чичо за тревогата, която му беше причинил. Очакваше с нетърпение сладкия разговор, който щеше да проведе с Джейн, графиня Икнъм, след завръщането й от Южна Франция.
— Много е възможно — заяви тя.
Гласът на лорд Икнъм бе крайно сериозен.
— Не бива да го правиш, мила. Ще бъде фатално. Вероятно не знаеш, че леля ти изрази недвусмислено желание да остана в Икнъм Хол по време на отсъствието й. Ако разбере, че не съм я послушал, ще бъда принуден да се оправдая и да й разправя цялата история. А скъпата ми съпруга — обърна се лорд Икнъм към лейди Констанс — има само един недостатък. Голяма е бъбрица. Без да иска да стори зло някому, ще разгласи случката. След една седмица цяла Англия ще гърми.
Властността на стотина предци-воини споходи лейди Констанс.
— Госпожице Туисълтън — заговори тя с гласа, който лорд Емсуърт би разпознал като онзи, който не търпи противопоставяне, — няма да обелите и думичка пред лейди Икнъм за срещата си с лорд Икнъм тук.
За секунда изглеждаше, сякаш Валерия Туисълтън ще се поддаде на безумното изкушение да възрази на тази жена. Но после очите им се срещнаха и тя омекна.
— Много добре! — покорно произнесе момичето.
Очите на лорд Икнъм засияха от нежно одобрение. Сложи любезна ръка на рамото й и го потупа.
— Благодаря ти, мила. Любимата ми племенница — прошепна той.
И тръгна да съобщи на Понго, че благодарение на падналите от небето пенита има възможност не само да оправи обърканите дела на Поли, но и да прекара почти три седмици в Лондон заедно с него, че и нещо повече — с тези пари в джоба да организира някоя и друга веселба, като например да отиде на кучешки надбягвания.
Докато слизаше по стълбите, на хубавото му лице грееше нежно изражение. Какво удоволствие е, мислеше той, да умееш да пръскаш радост и светлина. Особено в Лондон през пролетта, когато, както вече споменахме, той винаги беше във върхова форма.