— Куче! — извика тя. — Опитай се само да ме докоснеш. Имам още достатъчно власт, да накарам да те хвърлят на кучетата, да те изгорят жив, да те нарежат на късове… Една дума да кажа само!
— Тогава защо сте дошли тук? — каза Самбо, явно изплашен и отстъпи няколко крачки. — Аз наистина нищо лошо не исках да ви направя мис Каси!
— Махай се от очите ми! — заповяда жената.
И наистина Самбо забеляза, че има работа на другия край на нивата и бързо се отправи нататък.
Жената отново започна да събира памук и вършеше всичко така сръчно и бързо, сякаш притежаваше магическа сила. Още преди да се свечери, нейният кош беше пълен и препълнен догоре, въпреки че на няколко пъти беше прехвърляла от него на Том с пълни шепи.
Късно след залез уморените роби тръгнаха един след друг с кошовете на главите към мястото, където се мереше памукът. Легри беше там и делово разговаряше с двамата си помощници.
— Този Том ще ни прави много бели — каза Самбо. — Той все прехвърляше памук в кошницата на Люси. Ако господарят не вземе мерки, всички негри ще започнат да се чувствуват онеправдани.
— Виж го ти дявола! — възмути се Дегри. — Ще трябва да го вразумим, нали, момчета?
Отвратителна усмивка изкриви лицата на двамата негри при тази заплаха.
— Хе, хе, мистър Легри трабва да се заеме с тази работа. Самият дявол не може да вразуми така добре хората — каза Куимбо.
— Вижте, момчета, най-добре ще бъде да го накарам сам той да бие негрите. Така най-добре ще бъде да избия разните глупости от главата му. Така ще го вразумим.
— Господарят ще види, че това няма да бъде много лесно.
— Нищо. Все пак ще успея — каза Легри и напълни устата си с тютюн.
— Ай тази Люси! И тя е такава една грозна… и ни създава най-много неприятности от всички жени в цялата плантация.
— Внимавай, Сам! Започвам да се досещам защо толкова много мразиш, Люси.
— Господарят знае, че тя не го послуша и отказа да ми стане жена. А господарят й заповяда.
— Ще послуша, като заиграе камшикът — каза Легри и се изплю. — Но точно сега има много работа, сега не му е времето. Пък е и такава една слаба, а слабите жени са най-упорити. Пребиваш ги до смърт, а те пак държат на своето.
— Но Люси е все такава една недоволна и мързелива — през целия ден нищо не прави. Том работи заради нея.
— Така ли! Аха! Тогава Том ще има удоволствието да я бие. Ще бъде добра тренировка за него и после… той няма да я бие, както правите това вие двамата, дяволи такива.
— Ха, ха. Хо, хо — засмяха се двамата черни негодници; в жестокия им смях прозвуча нещо дяволско — убедително потвърждение на епитета, с който ги нарече Легри.
— Да, господарю, но нейният кош сигурно ще бъде пълен, защото Том, и мис Каси й помагаха.
— Аз сам ще го претегля — многозначително каза Легри. Отново прозвуча демоничният смях на двамата надзиратели.
— Така… — каза Легри, — значи мис Каси работи цял ден?
— И още как! Като че ли всички дяволи бяха влезли в нея!
— Те наистина са влезли всичките под кожата й — каза Легри и като изруга грубо, влезе в стаята където мереха памука.
Измъчените, убити духом човешки същества бавно влизаха един след друг в стаята и с неохота и страх слагаха кошовете си на кантара. На черната дъска беше залепен списъкът на робите и Легри отбелязваше срещу всяко име набраното количество памук. Претеглиха коша на Том и го одобриха. Той застана настрана и тревожно погледна Люси. Тя едва се приближи, като се олюляваше от умора, й сложи коша си върху кантара. Легри видя, че теглото е достатъчно, но се престори на сърдит.
— Ах, ти мързеливо животно! Пак си набрала по-малко. Стой настрана. Ще си получиш заслуженото.
Люси изпъшка отчаяно и се отпусна на скамейката.
Дойде редът на жената, която наричаха мис Каси. Небрежно, и надменно тя подаде своя кош.
Насмешливо, но с известна несигурност Легри я погледна в очите. Тя втренчи черните си очи и тихо му каза нещо на френски. Никой не разбра думите й, но лицето на Легри се изкриви от злоба. Той вдигна ръката си, сякаш да я удари, но тя му отговори с презрителен поглед, обърна се и излезе.
— А сега — заповяда Легри — ела насам, Том. Нали ти казах, че не съм те купил за обикновена работа? Искам да те повиша — да те направя надзирател. И тази вечер ти встъпваш в новата си длъжност. Вземи тази жена и я набий! Често си виждал как става това и ще се справиш, нали?
— Извинете, господарю — каза Том, — надявам се, че няма да ме принудите да направя това. Не съм свикнал, никога в живота си не съм вдигал ръка срещу никого, нито мога да го направя. Не мога…