— Преди да те пребия, ще свикнеш да правиш неща, за които не си и сънувал по-рано — викна Легри, грабна камшика, шибна Том силно през лицето и продължи с настървение да му нанася удари.
— Е — запита той, като спря да си отдъхне, — сега пак ли ще ми разправяш, че не можеш?
— Не мога, господарю — отвърна Том, като изтриваше с ръка кръвта, която струеше по лицето му. — Готов съм да работя ден и нощ, да работя до последен дъх, но не мога да направя това, което смятам за несправедливо… Не, господарю, аз никога няма да го направя, никога!
Гласът на Том беше необикновено благ и тих и тъй като той винаги се отнасяше почтително с господаря си, Легри бе помислил, че е страхлив и че лесно ще може да го превие. Когато Том изрече последните думи, робите до един изтръпнаха от изумление.
— Господи! — извика нещастната мулатка и закърши ръце. Всички неволно се спогледаха и затаиха дъх в очакване на бурята, която неминуемо щеше да се разрази.
Легри се стъписа от изумление. Но бързо се съвзе и ревна:
— Какво? Ти, проклето черно животно, смееш да ми отвърщаш, че не е справедливо това, което аз ти заповядвам?! Нима разбират такива твари като тебе кое е справедливо и кое не? Не! Няма да позволя това! Та за какво ме мислиш? Или си въобразяваш, че си джентълмен, мистър Том, който учи господаря си кое е справедливо и кое не е! Така значи, ти ще ми казваш, че не било право на набиеш тази жена?
— Така мисля, господарю. Нещастната жена е болна и слаба — ще бъде наистина жестоко. Не, никога няма да направя това. Ако искате, убийте ме, господарю, но аз никога няма да вдигна ръка да бия някого. Никога. По-скоро ще умра.
Том говореше кротко, но в гласа му звучеше твърда решителност.
Легри се разтресе от злоба; зеленикавите му очи гневно светеха. Бакенбардите му затрепераха от ярост, но както кръвожадният звяр си играе с жертвата, преди да я разкъса, така и той възпря дивия си импулс да се нахвърли срещу Том и подигравателно подхвърли:
— Виж го ти — дошъл истински светец между нас, грешниците! А ти негоднико, не си ли чел в Библията: „Слуги, слушайте вашите господари“. Не съм ли аз твой господар? Не платих ли хиляда и двеста долара за мръсната ти кожа и всичко, което има в нея? Сега са мои и тялото, и душата ти! — И Легри с всичка сила ритна Том с тежкия си ботуш. — Кажи ми де!
Въпреки непоносимите болки тези думи пробудиха дълбоко ликуващо чувство в душата на Том. Той изведнъж се изправи, повдигна към небето обляното си в кръв и сълзи лице и извика:
— Не! Не! Не! Моята душа не принадлежи на вас, господарю! Вие не сте я купили и не можете да я купите! Над нея вие нямате власт.
— Нямам власт ли? — злобно изсъска Легри. — Ще видим, ще видим! Хей, Самбо, Куимбо! Наложете това куче така, че цял месец да не може да се опомни.
Двамата грамадни негри се нахвърлиха върху Том. Демоничната радост, изписана на лицата им, ги превръщаше в някакви изчадия, излезли от ада. Мулатката изпищя от ужас и всички неволно станаха, когато Том покорно се остави на палачите да го отведат.
Глава XXXIV
ИСТОРИЯТА НА КВАРТЕРОНКАТА
Беше късно през нощта. Том лежеше окървавен и пъшкаше от болки в една запусната стая на работилницата за чистене на памук всред купища изоставени машинни части, похабен памук и други отпадъци.
Нощта беше влажна и задушна, а тежкият въздух беше изпълнен с безброй комари, които увеличаваха нетърпимата болка от раните му. Жаждата, която го изгаряше — най-тежкото от всички мъчения, довеждаше физическото му страдание до крайни предели.
— Господи, смили се над мене! Дай ми сили да превъзмогна всичко! — се молеше Том, изгарящ от мъки.
Чуха се стъпки зад него и светлина от фенер блесна в очите му.
— Кой е там?… За бога… моля, дайте ми вода.
Това беше Каси. Тя сложи фенера на пода, наля вода в една бутилка, подитна главата му и му подаде да пие. Той изпиваше с трескава жажда чаша след чаша до дъно.
— Пий, колкото можеш — му каза тя. — Знаех, че си жаден. Не ми е за първи път да нося вода на такива като тебе.
— Благодаря ви, мисис — каза Том, като утоли най-после жаждата си.
— Не ме наричай мисис. Аз съм нещастна робиня като тебе, а може би и по-нещастна от тебе…! — отвърна тя с горчивина.
— А сега — каза тя, като отиде до вратата и довлече един малък сламеник, върху който постла намокрен със студена вода чаршаф. — опитай се да се примъкнеш до това.
Схванат от ударите и от раните, Том едва-едва се отместваше, но когато тялото му се допря до хладната постеля, той почувствува голямо облекчение.
Често се случваше на Каси да лекува жертви на господарската жестокост и тя беше придобила голяма опитност. Тя се занима с многобройните рани на Том, след което болките му доста понамаляха.