Каси изсъска шепнешком последните думи в ухото му.
— Махни се! — каза Легри и я блъсна. Той гледаше уплашено. — Слушай, Каси, защо да не бъдем приятели както преди?
— Както преди! — каза тя с горчивина и не можа да продължи, задавена от гняв.
Каси винаги имаше силно влияние върху Легри — онова влияние, с което силната и чувствена жена може да се наложи и на най-грубия мъж. Напоследък обаче поради отвратителния гнет на робството и тя ставаше все по-раздразнителна и невъздържана. Понякога избухванията й достигаха до лудост. Легри изпитваше действителен страх — този страх, който обикновено грубите и невежи хора изпитват пред вида на умопобъркани. Когато Легри доведе Емелин в къщи, целият тлеещ жар на женското чувство, застинал в сърцето на Каси, избухна с буйна сила. Тя застана на страната на момичето. Последва остра кавга между нея и Легри. В гнева си Легри я заплаши, че ще я прати да работи на полето, ако не се вразуми. Каси заяви с гордо презрение, че е съгласна да отиде на полето. И както вече видяхме, тя работи на полето този ден, за да покаже презрението си към заплахите му.
През целия ден Легри беше неспокоен. Мисълта за Каси не го напускаше. Когато тя постави кошницата си на кантара, той я заговори полупрезрително-полупримирително с надеждата, че тя може да отстъпи, но Каси му отвърна с пренебрежение.
Жестокото отнасяне с нещастния Том я озлоби още повече и тя последва Легри в къщата, не за да се върне при него, а за да го наругае за неговата жестокост.
— Каси бих желал да се държиш по-прилично — заговори Легри.
— Кой, ти ли ми говориш за прилично, държане? Виж се ти какво правиш! Та ти нямаш достатъчно ум в главата да разбереш, че не бива да унищожаваш един от най-добрите си работници, и то в разгара на работата… Само защото си дяволски избухлив.
— Вярно е, глупаво постъпих, че допуснах тази кавга — отговори Легри. — Но когато този негър почна да упорствува, трябваше да го смажа.
— Мисля, че няма да успееш.
— Няма ли? — избухна Легри и скочи. — Ще видим. Той няма да е първият негър, с когото съм се справил. Здрава кост няма да остане у него, но той ще се покори!
В този миг вратата се отвори и влезе Самбо. Той пристъпи, като се кланяше, и подаде нещо, завито в хартия.
— Какво е това, куче недно? — запита Легри.
— Магия, господарю!
— Какво?
— Нещо, което негрите получават от магьосниците. Който го носи, не чувствува болка, когато го бият. Беше вързано около врата му с червена връв.
Легри като повечето невежи и жестоки хора беше суеверен. Той взе хартията и със страх я разгъна.
Изпадна един сребърен долар, а дълга къдрица от златиста коса като жива се уви около пръстите на Легри.
— Проклятие! — изрева, той в пристъп на ярост, затропа с крак по пода, като се мъчеше да отърси от пръстите си къдрицата, която сякаш изгаряше пръстите му. — Къде я намери? Откъде я взе? Махни я! Изгори я! Изгори я! — викаше той и като издърпа косите от ръката си, ги хвърли върху жарта. — Защо си ми ги донесъл?
Самбо стоеше вцепенен, със зяпнали уста, а Каси, която се готвеше да излезе, се спря и погледна към Легри с истинско недоумение.
–, Да не си ми донесъл вече такива дяволски неща! — каза Легри и заплаши с юмрук Самбо, който побягна към вратата. Легри се наведе, взе сребърния долар и го запрати към прозореца. Монетата пръсна стъклото на парчета и изчезна в тъмнината.
Самбо беше доволен, че можа да се измъкне от стаята. Легри сякаш се почувствува малко засрамен от уплахата си, седна на стола и мълчаливо започна да сърба пунша си. В това време Каси се измъкна незабелязано от стаята, за да отиде да навести нещастния Том, за което вече разказахме.
Но какво беше станало с Легри? И какво има в една обикновена къдрица руса коса, та предизвика ужас в този човек, свикнал с всякакъв род жестокости? За да отговорим на този въпрос, трябва да запознаем читателя с неговото минало.
Било е време, когато коравосърдечният и покварен сега човек е бил притискан в прегръдките на майка си, люлян й приспиван с песни. Майка му, мила и кротка русокоса жена, го отгледала с търпение и любов. Но баща му бе жесток и коравосърдечен и той тръгна по неговите стъпки. Въпреки съветите на майка си той се прояви като буен, необуздан и деспотичен. Без да вземе нейното съгласие, той още малък се откъсна от нея и отиде да търси щастието си по моретата. Легри се завърна само веднъж в родния си дом. Майката, със сърце преизпълнено от любов и копнеж по единственото си дете, не можеше да се отдели от него, тя го молеше и заклинаше да се откаже от греховния живот и да тръгне по правия път.