— Какво си направила? Кой те кара да се бъркаш в моите работи?
— Никой, разбира се. Не за първи път се грижа за твоите роби и съм ти спасила досега няколко хиляди долара, а ето благодарността, която получавам! Ти ще загубиш от това.
Легри както някои други плантатори, имаше една-единствена цел: да прибере най-голямата реколта на годината. И той беше се хванал на бас с други плантатори, че ще получи най-много памук. Затова и Каси с женската си хитрост засегна точно тази единствено чувствителна струна.
— Добре, този път ще се размине с това, което е получил досега — каза Легри. — Но той трябва да ме помоли за прошка и да обещае, че ще се държи по-добре.
— Това той няма да направи.
— Няма ли?
— Не, няма!
— Бих желал да зная защо, господарке! — запита Легри с най-голямо презрение.
— Защото той е прав, той знае, че е прав и няма да признае, че е сгрешил.
— А какво ме интересува дали знае, или не знае? Този чернокож ще каже, каквото аз искам, или…
— Или ти ще загубиш баса, понеже той няма да работи на полето точно сега, когато е най-нужен.
— Но той ще се покори, разбира се, че ще се покори. Нима не ги познавам аз негрите! Ще ми се умилква като куче сега.
— Няма, Саймън! Такива хора ти не си виждал. Можеш да го разкъсаш на парчета, но и една дума на разкаяние няма да чуеш.
— Ще видим! Къде е? — запита Легри и тръгна към вратата.
— В склада при работилницата — каза Каси.
Легри, въпреки че говореше толкова самоуверено пред Каси, излезе от къщи с някакво лошо предчувствие, което не беше обикновено за него. Лошите му сънища, а сега и съветите на Каси за благоразумие имаха своето въздействие. Той реши да се разправи с Том сам, без свидетели, и ако заплахата не помогне, да отложи отмъщението и да излее гнева си по-нататък в по-удобно време.
Тържествената предвестница на деня — зорницата, надничаше през малкото прозорче на склада. Том спокойно се загледа в нея и без дори да трепне, чу приближаващите стъпки на своя мъчител.
— Е, приятелю, как се чувствуваш? — каза Легри и го ритна презрително. — Доволен ли си от урока, който ти дадох, а? Как ти хареса боят? Вярвам да си поумнял от снощи! Няма вече да четеш проповеди на бедните грешници, нали?
Том нищо не отговори.
— Стани, говедо! — кресна Легри и го ритна отново. Не беше леко да се изправи толкова бит и изтощен човек. Легри грубо се изсмя на усилията на Том да се вдигне.
— Много си пъргав тази заран, Том! Да не би да си се простудил нощес?
Том най-после стъпи на краката си и спокойно застана пред своя господар.
— Ти още се държиш, дяволе! — каза Легри и го измери с поглед. — Значи малко ти е било… Сега, Том, падни на колене и поискай прошка за вчерашната си глупост. Том не се помръдна.
— На колене, куче! — изрева Легри и го удари с камшика си.
— Господарю — каза Том, — не мога да ви искам прошка. Аз направих това, което смятах за справедливо. Аз винаги ще постъпвам така при всеки такъв случай. Аз не мога да върша жестокости, каквото и да ме правите…
— Да, но ти не знаеш какво те чака, господин Том! Вчерашното е нищо! Просто удре,@бна работа. Какво би рекъл, ако те вържа за едно дърво и наклада тих огън около тебе? Няма да ти е приятно, нали?
— Аз зная, че можете да извършите ужасни неща. Но… — Том се изправи и стисна ръце. — Но след като ме убиете… След това нищо не можете да ми направите…
Легри, който от ярост не можеше да каже нищо, скърцаше само със зъби. А Том продължи със спокоен и ясен глас:
— Господарю, вие ме купихте и аз ще ви бъда верен и изпълнителен слуга. Ще ви дам всичкото си време, всичката си сила и всичко, което мога да изработя с ръцете си. Но душата си не мога да ви дам… Не ме е страх от смърт… Вие можете да ме биете, да ме уморите от глад, да ме горите Но това само ще ме изпрати по-скоро там, където искам да отида.
— Дявол да те вземе! — изрева Легри и повали с юмрука си Том на земята.
Хладна и мека ръка се докосна до ръката на Легри. Той трепна. Беше Каси. Нейното докосване му припомни кошмарите, които го измъчваха през нощта, и в съзнанието му като светкавица преминаха страхотните видения и предишният ужас го завладя отново.
— Ти си полудял — му каза на френски Каси. — Остави го на мене. Ще се погрижа да стане годен за работа.
Легри се извърна, замисли се и реши да остави временно разправията си с Том.
— Добре, прави, каквото знаеш — отговори той начумерено на Каси и се обърна към Том. — А ти внимавай! Сега няма да се занимавам с тебе. Имам много работа и всички работници ми са нужни, но аз нищо не забравям. Когато и да е, ние с тебе ще се разплатим, черно животно.