Постепенно стълбата, която водеше към тавана, и дори коридорчето, което водеше към тази стълба, бяха изоставени и легендите почнаха малко по малко да се забравят. И изведнъж на Каси й дойде наум, че за освобождение на Емелин тя би могла да използува този суеверен страх на Легри.
Спалнята на Каси беше точно под таванското помещение. Един ден тя, без да пита Легри, на своя глава, нареди да се пренесат мебелите от нейната стая в друга стая, доста отдалечена. Слугите, на които бе поръчано да извършат това пренасяне, тичаха с голямо старание и се суетяха. Точно през време на тази бъркотия Легри се завърна от езда.
— Ей, Каси — извика Легри, — какво става тук?
— Нищо. Реших само да се преместя в друга стая — отвърна Каси твърдо.
— А защо? Мога ли да зная? — запита Легри.
— Тъй реших.
— По дяволите! Решила била! И защо?
— И аз искам да поспя спокойно.
— Да поспиш? Че какво ти пречи да спиш?
— Ако желаеш, мога да ти кажа.
— Говори, хубостнице!
— Може би теб не би те безпокоило. Но там се чува от среднощ до разсъмване някакъв тропот, като че някой се боричка и търкаля по таванския под.
— Да има някой на тавана? — каза безпокойно Легри и пресилено се засмя. — Кой може да бъде, Каси? — Каси вдигна своите проницателни черни очи и погледна Легри в лицето. Нейният поглед го прониза до мозъка, когато тя запита:
— Наистина, Саймън, кой може да бъде? Навярно ти би могъл да ми кажеш…
Легри я изруга и замахна да я удари с камшика си Но тя се изплъзна и на излизане се обърна и му каза: т Ако преспиш в моята стая, ще чуеш всичко, което става на тавана. Съветвам те да го сториш.
И тя веднага затвори вратата и я заключи.
Легри почна да фучи, да ругае и да заплашва, че ще строши вратата. Но после утихна и с несигурни стъпки се отправи към гостната. Каси видя, че е улучила целта и от този ден с най-голяма ловкост и изобретателност тя продължи да прави всичко възможно, за да увеличава страха му.
В чепа на една дъска на тавана тя пъхна гърлото на стара бутилка по такъв начин, че щом се появеше и най-слабият вятър почваха да се чуват печални и плачевни стенания. А когато вятърът се усилеше, тези звуци се превръщаха в истински писъци. Така че вярващите и суеверните лесно можеха да помислят, че това са викове на ужас и отчаяние.
От време на време слугите чуваха тези звуци и си спомняха наново предишната легенда за духовете. Ужас изпълни суеверните сърца на всички обитатели на къщата. И въпреки че никой не каза за това на Легри той се почувствува обхванат от страх.
Един-два дни след разговора с Каси, Легри стоеше в старата гостна стая пред пламтящия огън в камината, който хвърляше трептящи светлини из стаята. Нощта беше неспокойна Духаше толкова силен вятър, че старата къща се люлееше и се чуваше неописуем шум. Прозорците дрънчаха, капаците хлопаха, вятърът се втурваше бясно и боботеше през комина. От време на време избухваха пушек и пепел, като че ли цяло множество духове шествуваше след тях. Легри бе прегледал сметките и сега четеше вестниците. Каси седеше в един ъгъл и мрачно гледаше към огъня. Легри захвърли вестника и посегна към масата. Той взе старата книга, която бе забелязал, че Каси четеше, и почна да я разгръща. Това беше сборник от разкази за кървави убийства, истории за духове, грубо илюстровано издание; книгата силно увличаше и когато човек почнеше да я чете, мъчно можеше да се откъсне от нея. Легри пуфкаше, сумтеше, но продължаваше да чете страница след страница, докато най-сетне хвърли книгата и изруга: