Като го мамеше с ласки и като се възползува от временното му добро настроение, Каси накара Легри да я заведе в близкия град, разположен на самата Червена река. С изумителна наблюдателност, която се бе сега изострила до краен предел, тя запомни всяка извивка на пътя и прецени точно колко време ще й е нужно за преминаването на този път пеш.
Нашите читатели може би ще искат да узнаят как двете жени, които бяха приготвили всичко, успяха да избягат.
Свечеряваше се. Легри не беше в къщи. Отпътувал бе за една съседна плантация. От известно време насам Каси се показваше необикновено любезна и примирителна, като да бяха в най-добри отношения. В този момент ние виждаме двете жени в стаята на Емелин, заети да подреждат два малки вързопа.
— Така. Вързопите са достатъчно големи — каза Каси. — Тури си шапката и да тръгваме. Тъкмо сега е време.
— Ама още могат да ни видят — каза Емилин.
— Та аз именно искам да ни видят — отвърна спокойно Каси, — не разбра ли, че трябва непременно да ни подгонят. Ето как ще стане работата. Ще излезем от задната врата и ще се затичаме към селището. Самбо или Куимбо непременно ще ни видят. Те ще ни подгонят и ние ще навлезем в блатото. Те няма да ни последват по-нататък, а ще се върнат, ще дадат тревога, ще отвържат кучетата и така нататък. Докато се щурат насам-натам, както си ги знаеш, ти и аз ще се промъкнем покрай завоя на реката, която минава зад къщата, и ще я прекосим, за да дойдем до задния вход. Кучетата ще се заблудят, защото не ще могат да подушат следите ни във водата. Няма да има никой в къщи, всички ще са тръгнали да ни гонят. Тогава ще се промъкнем през задния вход и ще се качим на тавана, дето съм приготвила хубаво легло в един от големите сандъци. Ще трябва доста време да останем на тавана, защото, казвам ти, Легри ще обърне всичко наопаки, за да ни намери. Той ще повика някой от надзирателите от другите плантации и ще стане голяма гонитба. Те ще обходят всеки ъгъл от мочурите. Нали Легри все се хвали, че никой още не е могъл да избяга от неговата плантация. Ще го оставим да ни гони, докато си ще.
— Каси, колко хубаво си го измислила! — възхити се Емелин. — На кой друг би могло да дойде такова нещо наум.
Но в погледа на Каси нямаше нито възторг, нито задоволство, а само отчаяно упорство.
— Хайде — каза тя и улови Емелин за ръка.
Двете жени се измъкнаха безшумно от къщата и се затичаха през вечерните сенки към селището. На западния небосклон се яви сребърният сърп на месеца и позабави настъпването на нощта. Както Каси предполагаше, щом наближиха мочурите, които окръжаваха плантацията, те чуха, че някой ги вика да спрат. Не беше обаче Самбо, а самият Легри, който ги гонеше и ругаеше с яростна омраза. Като чу гласа му, малодушната Емелин се разтрепери и отпусна ръката на Каси. Тя простена:
— О, Каси. Ще припадна.
— Ако направиш това, ще те убия! — каза Каси и измъкна малка лъскава кама, която проблесна пред очите на момичето.
Заплахата постигна целта си. Емелин се съвзе и можа да последва Каси в безкрайното тресавище, и то толкова дълбоко, че Легри не се реши да ги следва по-нататък, без да има помощ.
— Така лИ? — Легри злобно се засмя. — Както и да е, те вече попаднаха в клопката, мръсниците. На сигурно място са. Скъпо ще им излезе! Хей, Самбо, Куимбо. Всички негри — викаше Легри, като се връщаше към селището. Мъжете и жените тъкмо се бяха върнали от работа. — Две жени бягат през блатото! Пет долара на негъра, който ги улови. Пуснете кучетата! Отвържете Тигър и Бесню и всички други!
Вестта за това бягство раздвижи всички. Негрите се разтичаха насам-нататък: едни отидоха за факли от борина, други отвързаха кучетата, чието пресипнало, диво лаене усилваше още повече суматохата.
— Господарю, да ги застреляме ли, ако не можем да ги заловим? — каза Самбо, комуто Легри подаваше оръжие.
— Ако искаш, може да стреляш по Каси. Време е да върви по дяволите. Там й е мястото. Но по-младата — не. А сега, момчета, живо и пъргаво. Пет долара на този, който ги улови. А за всички останали по чашка ракия — уловят, не уловят.
Цялата тълпа под светлината на факлите с викове и крясъци и див вой на хора и животни се спусна към блатото, последвана от всички прислужници на къщата. Самата къща беше следователно напълно опразнена. Когато Каси и Емелин се промъкнаха през задния вход, виковете и крясъците на преследвачите още изпълваха въздуха.
През прозорците на гостната стая Каси и Емелин можаха да видят тълпата с факлите тъкмо когато окръжаваше блатото.
— Виж — Емелин посочи на Каси, — гонитбата почва. Гледай как бляскат светлините! Чуй! Кучетата. Чуваш ли ги? Ако бяхме се случили там, от нас нищо нямаше да остане. За бога, да се скриеМ по-скоро.