На другия ден, след като тялото на Том бе отнесено, той замина в съседния град да гуляе и здравата се напи. Върна се късно в къщи уморен, заключи вратата си, извади ключа, сложи там пистолетите си. Прегледа куките на прозорците, изръмжа, че „пет пари не дава за дявола и за всичките му ангели“ и легна да спи.
Той заспа, защото беше уморен, и спа дълбоко. Но ето че се появи една сянка в неговия сън, нещо ужасно, нещо странно се надвеси над него. Стори му се, че вижда майчиния си саван. Каси го държеше и му го показваше. Той чу смътен шум от викове и стенания. Знаеше, че спи и се мъчеше да се събуди. В полусън усети, че нещо влезе в стаята му, усети, че вратата се отвори, но не можеше да помръдне нито ръката си, нито крака си. Накрая той успя да се обърне изведнъж. Вратата беше отворена и той видя, че някаква ръка изгаси нощната му лампа.
В стаята проникваше мъглива лунна светлина. И тогава той видя — нещо бяло се промъкваше. Чу лекото шумолене на одеянията на духа. Духът застана неподвижно до леглото му. Една студена ръка докосна неговата. Един глас — глух, ужасяващ шепот — изрече три пъти:
— Ела, ела, ела.
Легри, ужасен, лежеше цял в пот и не разбра кога и как видението изчезна. Той скочи от леглото и задърпа вратата. Тя беше затворена и заключена. Той падна на пода в безсъзнание.
След тази нощ Легри почна да пие още повече. Пиеше безразсъдно, не умерено и предпазливо както преди.
Скоро в околността почна да се говори, че той е болен и дори умиращ. Прекаленото му пиене бе причинило болестта. Никой не можеше да понесе ужасите на болничната стая, когато той бълнуваше, крещеше и говореше за някакви видения, които смразяваха кръвта на тези, които го чуваха. На смъртното му легло стоеше една строга, бяла, неумолима фигура, която казваше:
— Ела, ела, ела.
По едно странно съвпадение в същата нощ, когато това видение се яви на Легри, на сутринта пътната врата беше цяла отворена и неколцина негри бяха забелязали две бели фигури да се спускат по алеята към пътя.
На разсъмване Каси и Емелин се спряха за малко в един малък гъсталак близо до града. Каси бе облечена, както испанските креолки13 се обличат: цяла в черно. Малка черна шапка, покрита с гъст черен воал с бродерия, скриваше лицето й. Двете се бяха споразумели, че през време на бягството Каси ще представлява господарка креолка, а Емелин нейна прислужница.
Израснала от ранна възраст край висшето общество, Каси имаше говор, обноски и държане, които отговаряха на това, което тя искаше да представи. Беше й останало още нещо от някогашните й прекрасни дрехи, както, и някои скъпоценности, което я улесняваше да изиграе тази роля.
На края на града тя спря, купи един хубав куфар и поиска от продавача да й намери носач. Когато влезе в гостилницата, придружена от носача, който возеше куфара, и Емелин, натоварена с чанта и различни вързопи, Каси приличаше на важна дама.
Първият човек, който й направи впечатление след пристигането й, бе Джордж. Той също бе слязъл тук и чакаше следващия параход.
Каси бе забелязала младия човек от пролуката на своето таванско помещение и го бе видяла да изнася тялото на Том. Тя бе наблюдавала с тайно ликуване срещата му с Легри. По-късно тя разбра от разговорите на негрите, които бе дочувала, когато вечер се промъкваше преоблечена като дух, кой е той и каква е връзката му с Том. Така че тя бе преизпълнена с доверие, когато разбра, че той също като нея чака следния параход.
Външността на Каси, нейните обноски и това, че разполагаше с пари, предотвратяваха всяка възможност за подозрение в гостилницата. Хората не разпитват много подробно за тези, които плащат добре. Каси беше предвидила това и се бе снабдила с достатъчно пари.
Късно вечерта пристигна параходът; Джордж помогна на Каси с вежливост, присъща на всеки кентъкиец, да се качи на парахода и се потруди да я снабди с добра кабина.
Каси остана в кабината на легло, под предлог, че е болна, докато преминаха Червената река. Нейната прислужница се грижеше, за нея най-предано.
Когато стигнаха до река Мисисипи, Джордж, щом научи, че непознатата леди пътува нагоре също като него, се загрижи за нейното здраве и предложи да й запази кабина на същия параход с който той щеше да пътува.
Сега можем да видим цялата група, благополучно прехвърлена на големия параход „Цинцинати“, да се носи по реката с пълна пара.
Здравето на Каси бързо се подобряваше. Тя стоеше на палубата, идваше на обяд в столовата и правеше впечатление на жена, която на младини ще да е била много красива.
13
Креоли — потомци на преселниците от Испания, Португалия и Франция, заселени в Северна и Южна Америка.