„Чичо Томовата колиба“ не е измислица, както бихме могли да предположим, четейки разказите за неописуеми жестокости и унижения. Авторката е описала истински случки. Думи, изрази, характери — нищо не е измислено. Тя самата казва в „Забележки“ към своята книга: „Отделните случки, от които се състои моят разказ, са до голяма степен истински. Те са станали или пред моите очи, или са били наблюдавани от мои близки. Всички характери, представени тук, дори често самата реч, дума по дума са взети от действителността“. Според критиците, нейни съвременници, тя не преувеличава ужасите на робството.
Цялото семейство на Хариет Бичър Стоу е на страната на негрите. Когато положението на робите става непоносимо, те се опитват да избягат в Северните, щати и оттам в Канада, дето е нямало робство. Семейството на Хариет улеснява бягащите негри, дава им подслон, храна, всякаква подкрепа. Тук има не само активно съчувствие, а нещо повече — дълбоко убеждение за човеконенавистния характер на робовладелческата система.
По това време Х. Б. Стоу е вече позната авторка на статии, разкази и романи. Братята й я подканват да вземе по-дейно страната на черните. Брат й Едуард живее в Бостон и всекидневно е виждал мъките на черните и издевателствата над тях. Той кани сестра си Хариет да му гостува; „Ако можех да си служа с перото, както ти можеш, веднага бих написал роман, който да накара целия американски народ да почувствува какво позорно нещо е робството.“
Тази мисъл отдавна зрее у Хариет. Но у нея се борят две чувства; как да покаже на света, че съществува такава позорна картина в нейната родина, която тя толкова обича. „Това зрелище е срам за света!“ Но нейното човеколюбие надделява. Тя дава решителен отговор: „Ще напиша!“
Ето как се създава „Чичо Томовата колиба“. Всяка нейна страница е пропита с голяма искреност. Х. Б. Стоу бе първият американски автор, който искрено и дълбоко се развълнува за съдбата на негрите и написа първия роман с главни действуващи лица — негри.
Не всички американци са оправдавали безчовечното отношение към робите. Имало е мнозина ярки противници, особено сред живеещите на Север. Те са им съчувствували и са улеснявали преминаването им от Юг към Север. Но Сенатът гласува закон, с който се забранява да се дава храна и подслон на нещастните бегълци и задължава всеки американски гражданин да връща на собствениците всеки беглец.
Този закон предизвиква буря от възмущение сред всички честни американци. Голям брой писатели продължават подетата от Х. Б. Стоу смела борба. Движението на борците за освобождение на негрите нараства. Южните щати се отделят и образуват робовладелческа държава с девет милиона население, от което четири милиона черни. Тогава негодуванието на Северните щати, се засилва още повече. Напорът за енергични действия против Юга се разраства.
Така започва Гражданската война между Северните и Южни робовладелчески щати. След продължителни сражения войната свършва с победа на Северните щати. След четиригодишна война председателят на Съединените американски щати — Лингълн, издава закон, с който се забранява робството.
За да се изостри силното негодувание на Севера против Юга, за да се сплотят борещите се за премахване на робството в САЩ, голямо въздействие е оказал романът „Чичо Томовата колиба“. Книгата бързо се е разпространила в Щатите. Първото издание на романа е било разпродадено за един ден, а в Англия за една година достигнало тираж един милион. Колко силно е било влиянието на тази книга личи от думите на президента на САЩ Линкълн, който при една среща с Хариет й казва: „Вие ли сте малката женица, която предизвика голямата война?“ (Х. Б. Стоу е била дребна на ръст). Видният американски поет Лонгфелоу пише в своя „Дневник“: „Хариет Бичър Стоу направи повече, отколкото цялата организирана пропаганда на борците, за да привлече народните маси в борбата против робството. Тя разклати света със своята «Чичо Томова колиба». С една стъпка тя достигна върха на стълбата, която ние изкачвахме на колене.“ Поетът Уитър написва стиха:
„Да няма роби в нашите предели да няма роби в нашата земя“
И днес книгата е все още търсена и се чете с интерес и вълнение. Х. Б. Стоу е нарисувала широко платно на характери и събития, една разнообразна галерия от черни и бели действуващи лица. Картините се сменят: ту тихия домашен живот, ту парахода, или кръчми, дето се пие, дъвче тютюн и се върши позорна търговия с хора. Пазарът в Нови Орлеан е представен много живо и реалистично.
Порочните негри Самбо н Куимбо, олицетворение на подлост и жестокост, не са избегнати от нейното талантливо перо. Не само Том, на чието име е заглавието на книгата, е очертан с ярки бои. Том е безкрайно добър, почтен, смирен, но той няма съпротивителната сила на Джордж или на Елиза. Той има възможност да се освободи, да избяга. Но Том отговаря: „Господарят има доверие в мен.“ Съвсем различен е Джордж. Той е силен, волеви и героичен и след много напрегнати борби и приключения ще преодолее всички препятствия по пътя на свободата. Джордж вярва на белите, но не и на своя безчовечен господар.