— Да си призная, очаквах, че ще постъпите по-честно — каза Хейли.
— Моля, сър — обърна се рязко към него мистър Шелби. — Как трябва да разбирам вашите думи? За този, който се съмнява в моята честност, аз имам само един отговор.
Търговецът се стресна и със съвършено друг тон каза, че „било много тежко за човек, който постъпва честно, да бъде измамен, по този начин“.
— Мистър Хейли, ако не смятах, че имате известно основание да бъдете недоволен, не бих търпял грубото ви и безцеремонно нахлуване в гостната ми тази сутрин. Но все пак трябва да ви заявя, че не ще позволя да се хвърли сянка от съмнение върху моето честно име с подозрението, че аз съм участвувал в това бягство. Нещо повече: аз съм готов да ви услужа с хора, коне и всичко друго, от което имате нужда, за да си възвърнете загубената собственост. С една дума, Хейли — той внезапно изостави студения си официален тон и с присъщата си непринудена откровеност добави, — най-добре ще бъде да запазите спокойствие, да закусите с нас и тогава ще обсъдим какво трябва да Предприемем.
Мисис Шелби стана и каза, че е заета и няма да може да закуси с тях. Тя поръча на една възрастна мулатка да им поднесе кафето и излезе от стаята.
— Уважаемата, май никак не ме хареса — опита се нескопосно да интимничи Хейли.
— Не съм свикнал да се говори за жена ми по този начин — сухо каза мистър Шелби.
— Моля извинете — принудено се засмя Хейли. — То се знае, че само се пошегувах.
— Някои шеги не са много приятни — възрази Мистър Шелби. „Дявол да го вземе, колко е станал важен — помисли Хейли. — Съвсем се е променил, откакто подписах книжата вчера.“
Никога падането от власт на някой министърпредседател не е възбуждало в дворцовите кръгове такова вълнение, каквото възбуди вестта за съдбата на Том между неговите черни събратя. Това беше главната тема за разговор навсякъде: и в къщи, и на полето. Никаква работа не беше свършена и цялото време мина в разискване на евентуалния изход от създаденото положение. БЯГСТВОТО на Елиза, нещо небивало досега в имението, също допринасяше много за общото вълнение.
Черният Сам, когото наричаха така, понеже бе поне три пъти по-черен от останалите негри в имението, премисляше нашироко това събитие — до най-малките му подробности — от гледна точка на личното си благополучие и с далновидност, на която би завидял кой да е политикан от Вашингтон.
— Всяко зло за добро — поучително каза Сам, повдигна отново панталоните си, сръчно сложи дълъг гвоздей на мястото на едно скъсано копче на презрамките и остана възхитен от собствената си изобретателност. — Да, всяко зло за добро! — повтори той. — Ето Том си отива… Значи открива се място за друг негър да се издигне… А защо, да кажем, да не бъда аз този негър?… Том отиваше навсякъде… Важен, с лъснати ботуши, паспортът в джоба… Кой като него? А сега защо да не бъде Сам?… Ето това искам; да знам… — Хей, Сам, Сам! Господарят поръча да оседлаеш Бил и Джери; — се провикна Анди и прекъсна размишленията на Сам.
— Това пък какво е?
— Та ти не знаеш ли, че Лиза е избягала с детето си? — Добро утро! Кажи това на баба ми! — презрително каза Сам. — Аз знаех това много преди тебе. Сам не е вчерашен. — Добре, добре. Господарят заповяда да оседлаеш конете и аз и ти трябва да отидем с мистър Хейли да я търсим. — Чудесно! — каза Сам. — Точно работа за мене. И Сам ще остане главният негър… Ще видиш как ще я хвана. И господарят ще разбере какво може Сам.
— Слушай, Сам! По-напред размисли. На господарката съвсем не й се ще да хванат Лиза и тежко ти и горко, ако я заловиш. — Бре — каза Сам, като опули очи, — ти пък откъде знаеш?
— Чух със собствените си уши, когато тази заран носех вода за бръснене на господаря. Тя ме прати да видя защо Лиза не идва, като й звъни, и когато й казах, че е офейкала, тя извика: „Слава, богу!“ А господарят, ух как се разсърди и я смъмри! „Жено, говориш глупости…“ Но тя ще се наложи. Знам си аз как ще стане. Слушай мене, дръж нейната страна и не се бой.
Черният Сам почеса къдравата си глава, която, ако и да не беше пълна с мъдрост, все пак притежаваше известни качества, много търсени от политиците от всички цветове и страни, качества, които на обикновен език се наричат „да знаеш накъде духа вятърът“. И така, дълбоко замислен, той наново повдигна панталона си — нещо, което очевидно му помагаше да размишлява. Този метод той прилагаше винаги, когато имаше да решава някоя сложна задача.