— Пфу — изсумтя Хейли и добави още няколко не твърде любезни думи за гореспоменатите кучета, на което Сам измърмори:
— Не виждам защо трябва да ги ругаете.
— Но господарят ти не държи кучета — сигурен съм в това — за преследване на негри!
Сам много добре разбра какво го питат, но продължаваше да се прави на безнадеждно глупав:
— Нашите кучета много добре подушват отдалече. Сигурно на вас такива ви трябват, ако и да не са имали случай да се упражнят в подобна гонитба. Те са бързи и ще свършат работа, стига да ги насъскате. Бруно, тука — извика той и подсвирна на тромавото нюфаундлендско куче, което радостно се хвърли към тях.
— Върви по дяволите — каза Хейли и възседна коня. — Хайде, размърдайте се.
Сам се качи на коня си, но успя незабелязано да погъделичка Анди. Анди избухна в смях и страшно разгневи Хейли, който го шибна с камшика си.
— Чудя ти се на ума, Анди — каза Сам съвсем сериозно. — Тръгнали сме да вършим такава важна работа, Анди, а ти всичко вземаш на шега. Така няма да помогнем на господаря.
— Ще тръгнем направо към реката — каза Хейли решително, когато излязоха от пределите на имението. — Знам ги аз тези негри. Те всички се опитват да се доберат до подмолния5 път.
— Така е, — извика Сам. — Те точно това правят. Мистър Хейли удря право в целта. Само че виждате, има два пътя към реката — старият път и новият път. По кой смята господарят да тръгнем.
Анди, изненадан от този нов географски факт, погледна наивно към Сам, но веднага потвърди разпалено неговите думи.
— Защото — каза Сам — аз съм склонен да мисля, че Лиза е тръгнала по стария път, тъй като по него минават по-малко хора.
Хейли, въпреки че беше стара лисица и мъчно попадаше в капана, се подведе по думите на Сам.
— Ако не бяхте и двамата такива проклети лъжци… — каза той загрижено и се замисли.
Неувереният тон на Хейли се стори много смешен на Анди. Той изостана малко назад и така се затресе на седлото от смях, че едва не падна от коня. Сам остана невъзмутимо спокоен. Той погледна Хейли и съвсем сериозно каза:
— Разбира се, господарят може да постъпи както намери за добре. Да тръгнем по новия път, ако господарят иска — за нас е все едно. Сега като размислих, струва ми се, че новият път е по-добър.
— Тя естествено ще предпочете да върви, където няма много хора — каза Хейли, като мислеше на висок глас, без да обръща внимание на думите на Сам.
— Но човек не може да бъде сигурен — продължаваше Сам. — Жените са едни такива своенравни; никога не правят това, което очакваш да направят, а обикновено вършат обратното. Такива са си. Затова, ако мислиш, че са тръгнали по един път, тръгни по другия и бъди сигурен, че ще ги намериш. И аз лично мисля, че Лиза е тръгнала по стария път, значи ние трябва да тръгнем по новия!
Тази дълбокоумна оценка за жените от цял свят не успя да предразположи Хейли да избере новия път. Той решително заяви, че ще тръгнат по стария път и попита Сам кога ще стигнат до него.
— След малко — каза Сам и намигна на Анди. После добави сериозно: — Но аз мислих, мислих и ми стана ясно, че не трябва да тръгваме по този път. Никога не съм минавал по него. Съвсем е обезлюден. Ще се залутаме и къде ще излезем, един господ знае…
— И все пак ще тръгнем по него — каза Хейли.
— А, сега си спомних, казваха ми, че този път е преграден и не стига до реката. Нали, Анди?
Анди не знаеше нищо положително. Той бил „чувал“ само, че имало някакъв път, но никога не бил минавал по него. С една дума, той не можеше да даде никакви положителни сведения.
Хейли, свикнал да намира истината някъде по средата между по-големите и по-малките лъжи, реши, че е по-добре да тръгнат по стария път. Той мислеше, че Сам отначало е споменал за него съвсем неволно, а после, тъй като не му се искаше да заловят Елиза, бе започнал да измисля всевъзможни лъжи, за да го разубеди и да тръгнат по новия път.
Ето защо, когато Сам му посочи пътя, той бързо препусна напред, последван от Сам и Анди.
Пътят действително водеше към реката, но след като бяха направили новия път, старият беше напълно изоставен. Те яздиха безпрепятствено един час, но след това започнаха често да се натъкват на ниви и ферми, които пресичаха пътя. Сам прекрасно знаеше това, но Анди никога не бе чувал за този път, защото много отдавна никой не минаваше по него. Той покорно яздеше след Хейли, но мърмореше тихо, а от време на време се провикваше, че „това е най-лошият път, какъвто може да се измисли за болния крак на Джери“.
— Ей, предупреждавам ви — извика Хейли, — знам ви аз какви сте! Но няма да ме накарате да се върна от този път, колкото и да мърморите. Затова по-добре затваряйте си устата.
5
В 1850 г. в САЩ е бил изваден закон, който задължавал населението на Северните щати да издава бягащите роби на собствениците. Вследствие на това бегълците почнали да се промъкват в Канада по „подмолен път“, т.е. скривали се в къщите на хора, които нарушават закона, като им дават подслон и ги отправят от една станция до друга до самата граница. — Б. пр.