— Убедително… няма що — каза Меркс, като смушка Хейли и се закикоти. — Том е забележителен, нали?… Хи, хи, хи. Наистина, Том, даваш им да разберат, че всички негри са черни! Честна дума. Том, ако ти не си самият дявол, то сигурно си негов брат-близнак.
Том слушаше похвалата с подобаваща скромност, а Меркс се обърна към Хейли.
— Та какво искахте вие от нас? Да заловим вашата робиня, нали?
— Жената не ме интересува. Тя е на Шелби. Работата е за детето. Какъв глупак излязох, че купих това дяволче.
— Ти винаги си бил глупак — грубо се намеси Локър.
— Недей, Том. Остави тези обиди — каза Меркс и се облиза. — Доколкото разбирам, мистър Хейли ни насочва към хубава сделчица. Помълчи малко. Аз ще уредя всичко. Това е от моята специалност… И така, мистър Хейли, каква е тази жена? Как изглежда?
— Какво да ви кажа… Бяла кожа, красива, добре възпитана. Предложих на Шелби осемстотин, дори хиляда долара за нея и пак щях да спечеля доста.
— Бяла, красива, добре възпитана! — повтори Меркс и острият му нос, брада и очи се оживиха. — Виж какво, Локър, това е доста съблазнително. Ще направим чудесна сделка… Ще ги заловим и двамата. Детето, разбира се, ще върнем на мистър Хейли, а жената ще заведем в Нови Орлеан и ще я продадем. Прекрасно, нали?
— Виждате ли — продължи Меркс към Хейли и разбърка своя пунш, — във всички селища по реката има разбрани съдии, които Ь ни правят по някоя дребна услуга от време на време. Том знае да действува с юмруци и толкова! Но когато трябва да се дава клетва, на сцената излизам аз. Явявам се в съда издокаран: с лъснати ботуши и всичко друго първо качество. И да ме видите само как уреждам тия работи — каза той, като засия от професионална гордост. — Днес съм мистър Туйкъм от Нови Орлеан, утре — плантатор, току-що дошъл от Пърл ривър, където за мене работят седемстотин негри, а трети път съм далечен роднина на Ц. Хенри Клей или някой друг почтен джентълмен от Кентъки. Хората, знаете, имат различни дарби. Том е незаменим, когато се дойде до бой, но не го бива да лъже. Просто не му се удава. Но; ако има в страната човек, който може по-добре от мене да се кълне във всички и за всичко да запазва докрай присъствието на духа при всички обстоятелства, ей богу, искам да му стисна ръката. Като змия мога да се провра във всяка пукнатина, дори съдиите да бяха по-строги. Понякога даже ми се иска те да бъдат по-строги — много по-голямо удоволствие щях да изпитвам, като ги лъжа; щеше да ми бъде много по-забавно.
Том Локър, който, както вече забелязахме, беше бавен в мисълта и движенията, ненадейно прекъсна Меркс, като удари така силно с юмрук по масата, че всичко по нея зазвънтя.
— Съгласен! — извика той.
— За бога. Том! Няма смисъл да чупиш чашите — каза Меркс. Пази си юмрука. Той ще ти потрябва.
— Но, господа, не се ли пада и на мене част от печалбата? — запита Хейли.
— Не ти ли стига, че ще хванем малкия? — възрази Локър. Какво искаш повече?
— Добре де — каза Хейли, — но все пак аз ви предлагам доходна работа. Това все струва нещо… Да кажем, десет процента от чистата печалба?
— Какво-о? — извика Локър страшно, изруга и стовари тежкия си юмрук върху масата. — Познавам те аз тебе. Дан Хейли; искаш да ме надхитриш! Да не мислиш, че Меркс и аз сме станали ловци на негри току-тъй, само за удоволствието на джентълмени като тебе. Как ли не! Нищо няма да получиш! Жената ще бъде само наша, а ти си дръж езика, иначе ще вземем и детето. Кой ще ни попречи? Ти вече ни показа дивеча. Сега мисля, че той е толкова твой, колкото и наш. Ако ти или Шелби решите да ни преследвате, опитайте се, ако си нямате работа. Ще намерите ланския сняг.
— Добре де, добре. Нека да бъде така — каза изплашеният Хейли. — Върнете ми само детето. Том, ти винаги си бил честен с мене. Вярвам на думата ти.
— И как няма да ми вярваш — отвърна Локър. — Аз не съм като тебе — не хленча. А колкото до сметките си, не бих излъгал и самия дявол. Обещая ли нещо, ще го направя. И ти знаеш това, Дан Хейли.
— Точно така, точно така мисля и аз. Том — каза Хейли.
— Обещай ми само, че ще ми предадеш детето до една седмица, и то където на тебе ти е удобно. Повече от това не искам.
— Но аз пък искам — каза Том. — Не мисли, че напразно съм работил с тебе в Начез, Хейли. Доста неща научих тогава! Научих, че като хванеш змиорка, трябва здраво да я държиш. Хайде, развързвай си кесията и дай веднага петдесет долара, иначе никога няма да видиш детето. Знам те аз тебе!