Ако някои от нашите по-изтънчени читатели са недоволни от обществото, в което ги въведохме, ние ги молим овреме да преодолеят предразсъдъците си. Ние бихме желали да им припомним, че ловът на хора започва да се смята в Америка за законна и патриотична професия. Ако огромното пространство между Мисисипи и Тихия океан стане един голям пазар, където се търгува с човешки тела и души, а правото на собственост върху човека-стока запазва положението си на една от движещите сили на деветнадесетия век, то търговците и ловците на роби сигурно ще се причислят към нашата аристокрация…
Докато в гостилницата се разиграваше тази сцена, Сам и Анди много щастливи се връщаха в къщи.
Сам беше в отлично настроение и изразяваше възторга си с разни странни викове и крясъци и с всевъзможни движения и маймунджилъци. Той възсядаше коня с лице към опашката и после с крясък се премяташе във въздуха, падаше отново върху седлото и после, взел правилна стойка и сериозен вид, започваше важно да мъмри Анди, загдето се смее неприлично и се държи несериозно. Но веднага след това той наново започваше да се пляска с ръце по бедрата и да избухва в такъв висок смях, че цялата гора ехтеше. Въпреки това те препускаха с всичка сила и към десет-единадесет часа конете изтрополиха по чакълената настилка пред верандата. Мисис Шелби изтича на балкона.
— Ти ли си, Сам? Къде са другите?
— Мистър Хейли остана да почива в гостилницата. Той е страшно изморен, мисис.
— А Елиза, Сам?
— Тя премина реката Йордан и сега е в Ханаанската земя, ако може така да се изразя.
— Какво говориш, Сам? Какво искаш да кажеш? — извика развълнувано мисис Шелби. Тя едва дишаше и й се струваше, че ще се строполи на земята. Думите на Сам тя изтълкува другояче.
— Да, мисис. Господ помага на своите чада. Лиза избяга през реката в Охайо, като че ли сам господ я грабна с огнена колесница, теглена от два коня.
В присъствието на господарката му набожността на Сам нямаше граници и той старателно вземаше всичките си образи и сравнения от Библията.
— Сам — обади се мистър Шелби, който също бе излязъл на верандата, — ела тук и разкажи всичко на господарката си. — Той прегърна жена си: — Успокой се, Емилия. Ти си студена и цяла трепериш. Прекалено много се вълнуваш.
— Прекалено много се вълнувам? Нима не съм и аз жена и майка? Нима ние няма да отговаряме пред бога за нещастната Елиза? Господи, прости ни този грях.
— Какъв грях, Емилия? Ти сама видя, че ние бяхме принудени да постъпим така.
— И все пак имам ужасното чувство, че сме много виновни. Сама не мога да си обясня защо…
— Ей, Анди, чернокож такъв, по-живо! — извика Сам под верандата. И Сам скоро се появи в гостната с палмовите листа в ръка.
— Сега, Сам, кажи ни ясно къде е Елиза, разбира се, ако знаеш.
— Господарю, видях със собствените си очи, като премина реката по плаващия лед. Как го направи, сам не мога да разбера. Беше истинско чудо. И видях как един човек й помагаше да излезе на другия бряг. След това тя изчезна в мъглата.
— Сам, като че ли малко прекаляваш! Това е невероятно. Да се мине по плаващите ледове, не е толкова лесно — каза мистър Шелби.
— Кой каза, че е лесно? Можеше ли някой да го направи без божията помощ — извика Сам. — Ето как беше. Ние тримата — мистър Хейли, аз и Анди — се приближавахме към малката гостилница до реката. Аз яздех малко напред — толкова много се стараех да хвана Лиза, че не ме сдържаше! И когато стигам до гостилницата, гледам на прозореца самата тя, а те на две крачки зад мене. И точно тогава шапката ми хвръкна и аз така се развиках, че и мъртвите да ме чуят. Разбира се, Лиза ме чу и се отдръпна. Когато мистър Хейли стигна до вратата, тя изхвръкна от страничната врата — право на брега. Мистър Хейли я вижда и започва да крещи. Ние тримата, мистър Хейли, аз и Анди, тичаме след нея. Тя е вече на самата река. А там до брега, едно течение! Широко, бързо… а после парчета лед като остров чак до другия бряг; и такива едни се клатушкат. Ние я настигаме. И аз помислих, о господи, ей сега ще я хване. Но тя изписка — такъв писък никога не бях чувал — и не я видях кога се намери върху леда от другата страна на течението и продължи да тича нататък. Скръц-скръц — ледът скърца, наклонява се, а тя пищи и скача като козле. Господи боже мой! Как скачаше тази жена! Съвсем необикновено, по мое мнение.
Мисис Шелби, бледа от вълнение, мълчаливо слушаше разказа на Сам.
— Господи, благодаря ти, Елиза е жива. Но къде е тя сега?
— Бог няма да я остави — каза Сам и смирено повдигна очи нагоре. — Има провидение. Мисис винаги ни е учила, че всички сме оръдие в ръцете на божията воля. Ако днес не се подчинявах на волята божия, мистър Хейли щеше досега десет пъти да е уловил Елиза. Нали аз подгоних конете тази сутрин и ги оставих да препускат чак до обяд? Не подлъгах ли мистър Хейли да извърви пет мили на вятъра? Да не бях аз, той щеше да я пипне така лесно, както куче хваща лова си. А аз изпълнявах волята божия.