— Воля божия ще бъде също, Сам, ако те накарам да съжаляваш за всичко това. Не позволявам в моя дом да се отнасят така с джентълмени — каза мистър Шелби, като се помъчи да изглежда строг.
Еднакво трудно е да накараш негър или дете да повярват, когато се преструваш на сърдит. Те инстинктивно разбират истината въпреки всички преструвки. И Сам съвсем не се засегна от този укор, макар че веднага си даде много печален вид и краищата на устните му се извиха надолу, като че се разкайваше.
— Господарят има право… има пълно право. Че постъпих безобразно, това не мога да отрека. Разбирам, че мистър и мисис не могат да одобрят такива постъпки. Аз съзнавам това. Но един нещастен негър като мене изпада просто в изкушение понякога да върши лоши работи, особено когато види такива хора като мистър Хейли, които вършат безчинства. Той не е никакъв джентълмен. Всеки, който е отрасъл при вас като мене, не може да не види, че той не е джентълмен.
— Добре, Сам — каза мисис Шелби. — Тъй като ти съзнаваш своите грешки, иди сега при леля Клоу и й кажи да ви даде от шунката, която остана от вечерята. Вие с Анди трябва да сте много гладни.
— Мисис е много добра към нас — каза Сам, като се поклони живо и излезе.
Мистър Сам, както вече знаем, имаше вроден талант, който несъмнено би го издигнал до завидно положение, ако се занимаваше с политика, а именно таланта да извлича облаги от всички обстоятелства и да ги използува за възвеличаване и прославяне на собствената си личност. След като сметна, че е задоволил господарите със своята набожност и смиреност, Сам нахлупи безгрижно на една страна палмовите листа на главата си и сеотправи към владението на леля Клоу с намерение да блесне както трябва в кухнята.
— Една такава реч ще им дръпна на тия негри — си каза Сам. — Има да се пулят… Сега ми е паднало.
Трябва да отбележим, че едно от нещата, които Сам най-много обичаше, беше да придружава господаря си на разни политически събрания. Той кацваше на някоя ограда или се покатерваше високо на някое дърво, откъдето с голямо удоволствие наблюдаваше ораторите; след това слизаше между чернокожите си братя, дошли с господарите си като него, и си забавляваше, като по най-комичен начин предаваше речите, имитираше ораторите и съумяваше да остане невъзмутимо сериозен и тържествен. Обикновено около Сам се събираха да го слушат хора от неговия цвят, но често се случваше към тази публика да се присъединят и бели хора. Те слушаха и се смееха и си намигаха за голямо удоволствие и гордост на Сам. Той се смяташе за призван оратор и никога не изпущаше случай да блесне със своето изкуство.
Между Сам и леля Клоу съществуваше от незапомнени времена известна вражда или по-право, те се намираха в много хладни отношения. Но тъй като Сам смяташе, че е необходимо да разреши продоволствения въпрос, преди да предприеме по-нататъшни действия, той твърдо реши да прояви дух на пълно разбирателство в сегашния случай. Той много добре знаеше, че заповедите на мисис ще бъдат изпълнени най-точно, но Също така, че ще спечели повече, ако те бъдат изпълнени с желание. Ето защо той се яви пред леля Клоу трогателно смирен и покорен и като човек, който бе преминал през безброй страдания, за да помогне на своя ближен. Той подробно обясни, че мисис го е изпратила долу, за да навакса изразходваната енергия, и по този начин недвусмислено призна господството на леля Клоу в кухнята.
Тази политика успя. Едва ли някой нещастен, простодушен и доброжелателен гражданин се е оставял така лесно да бъде излъган от хитростите на някой кандидат в предизборна кампания, както леля Клоу бе спечелена от ласкателствата на мистър Сам. Дори да беше самият блуден син, той не можеше да бъде обсипан с по-голяма майчинска щедрост. Скоро пред щастливия и тържествуващ Сам беше сложена голяма бакърена тавичка, пълна с най-различни лакомства, останали в кухнята от всичко, поднасяно на господарската трапеза през последните два-три дни. Вкусни парчета шунка, златисти резени царевична баница, крайчета от Щрудел с най-различна големина и форма, пилешки крилца, воденички и крачка… Всичко това представляваше живописна смесица. И Сам с палмовата си „шапка“, килната на една страна, седеше важно като някой крал всред свитата си и проявяваше благоволението си към Анди, който седеше от дясната му страна.