Кухнята беше пълна с негри, побързали да дойдат от своите колиби, за да научат как са завършили събитията от този ден. За Сам настъпи часът на славата. Той разказа за своите подвизи през деня, като украси и поизмени някои места, за да направи още по-голямо впечатление. Слушателите му се заливаха от смях. Техният смях се подхващаше от многобройните дечурлига, натъркаляни по пода и сврели се във всички ъгли на кухнята. Сам обаче оставаше невъзмутимо сериозен всред шумния смях и викове и само от време на време обръщаше очите си нагоре, смигаше многозначително и с това възбуждаше нов смях, без да изменя високия и назидателен тон на словото си.
— Драги съграждани — говореше Сам и размахваше кълка от пуяк, — вие виждате, че между вас има човек, който е готов да защити всеки от вас — да! всички вас!… защото, който посегне на един от нас, посяга на всички нас. И който и да е търговец на роби, който идва да души наоколо, ще има работа с мене. Мене ще срещне на своя път. Елате при мене, братя мои, аз ще защитя вашите права, аз ще се боря за вас до последно издихание!…
— Почакай, Сам! Нали ти тази сутрин ми каза, че ще помогнеш на мистър Хейли да хване Лиза? Струва ми се, че си противоречиш — възрази Анди.
— Слушай какво, Анди — каза Сам високомерно, — недей говори за неща, от които нищо не разбираш. Ти си добро момче, но не си запознат с великите принципи на борбата!
Анди виновно замълча, поразен от неразбираемата дума „принципи“, която произведе не по-малко силно впечатление и на неговите връстници, които бяха там, а Сам продължи:
— В мене заговори съвестта, Анди — заяви Сам. — Аз съм човек със съвест, Анди. Когато бях решил да уловя Лиза, аз мислех, че господарят го иска; когато разбрах, че мисис иска точно обратното, в мен още по-силно заговори съвестта… Защото винаги е по-изгодно да бъдеш на страната на мисис. Както виждаш, аз съм верен и на двете страни. Имам съвест и държа на принципите си. Да, принципите — каза Сам и възторжено размаха една пилешка шийка. — За кой дявол ни са принципите, ако не се придържахме о тях? Ето, Анди! Вземи този кокал; още не съм го доизглозгал…
— Добре, добре! — намеси се леля Клоу. — Не би било зле да имаш още един принцип: да си лягаш навреме и да не задържаш хората до разсъмване! А вие, малчугани, марш веднага оттука, защото може да получите по една плесница.
— Негри — каза Сам, като тържествено и великодушно размаха палмовите си листа, — бъдете благословени! Сега вървете да спите и се пазете от изкушения.
След тези прочувствени слова събранието се разтури.
Глава IX
ОТ КОЯТО СЕ ВИЖДА, ЧЕ И ЕДИН СЕНАТОР МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧОВЕК
Огънят в камината весело осветяваше килима на уютната гостна стая и хвърляше отблясъци върху чайните чаши й добре лъснатия чайник. Сенаторът Бърд събуваше ботушите си и се готвеше да пъхне нозете си в красивите нови пантофи, изработени от жена му, докато той отсъствуваше от къщи през време на заседанията на сената. Мисис Бърд, сияеше от радост, следеше как прислугата слага масата за вечеря и от време на време сгълчаваше децата, които скачаха, лудуваха и ядосваха майка си така, както са правили всички деца откакто свят светува.
— Том, остави дръжката на вратата! Бъди разумен!… Мери, Мери, не дърпай опашката на котката — горкото животно!… Джим, не се катери по масата! Не, не!… Не можеш да си представиш колко много се радваме, че си дойде тази вечер, мили! Каква изненада! — обърна се тя към мъжа си, когато най-после успя да откъсне вниманието си от децата.
— Да, да! Реших да отскоча да си почина у дома, макар и за една вечер. Ужасно съм уморен и главата ме боли.
Мисис Бърд погледна към шишето с камфор, което беше в полуотворения шкаф, и се подвоуми дали да посегне към него, но мъжът й се намеси:
— Не, не, Мери! Не искам лекарства. Чаша хубав горещ чай, както ти го правиш, и приятна домашна обстановка — ето какво ми трябва. Да, досадно е да законодателствуваш!
И сенаторът се усмихна, като че му беше приятно да си мисли, че се жертвува за родината.
— И какво решавахте в сената? — попита жена му, когато чаят беше поднесен.
Беше твърде необикновено, че малката нежна мисис Бърд проявяваше интерес към работата на сената. Тя мъдро бе решила, че й са достатъчни домашните грижи. Ето защо мистър Бърд я погледна учудено и отговори:
Нищо особено.
— Но вярно ли е, че в сената е гласуван закон, който забранявал да се дава храна и подслон на нещастните негри, които се прехвърлят отсам? Чувах да се говори за такъв закон, но не допусках, че е възможно да бъде гласуван.
— Какво става с тебе, Мери? Ти отведнъж започна да се занимаваш с политика?