— Негри с отпуснати панталони и с ушити икономично ризи постоянно сновяха насам-натам, без да вършат някаква работа, а за да покажат, че уж са готови да обърнат целия свят наопаки, само и само да угодят на господарите си и на техните гости. Добавете към тази картина и веселия огън, който безгрижно пращеше в голямата камина, широко разтворените прозорци и врата, силният влажен вятър, който надуваше басмените пердета, и вие ще имате представа за прелестите на една гостилница в Кентъки.
В тази живописна обстановка попадна нашият пътник. Той беше нисък, набит възрастен човек, грижливо облечен, с обло добродушно лице и бързи, неспокойни движения. Виждаше се, че той трепери за своя куфар и чадър, та сам ги внесе в гостилницата и упорито отклоняваше опитите на прислугата да му помогне. Като се огледа неспокойно на всички страни, новодошлият си избра място по-близо до огъня, сложи своите скъпоценни вещи под стола и седна.
Той боязливо изгледа достойния джентълмен, който украсяваше с ботушите си края на камината и плюеше наляво и надясно така смело и енергично, че би могъл да ужаси всекиго, а особено джентълмени с по-слаби нерви и с по-други навици.
— Как се чувствувате, чужденецо? — попита гореспоменатият дългокрак джентълмен и вместо привет изплю по посока на новия гост цяла струя сдъвкан тютюн.
— Добре, благодаря — отговори другият и се отдръпна, ужасен от заплашващата го чест.
— Какво ново? — продължи джентълменът и извади от джоба си пакетче пресован тютюн и голям ловджийски нож.
— Нищо особено.
— Дъвчите ли тютюн? — И той с братско великодушие подаде на новодошлия голямо парче тютюн.
— Не, благодаря. Вреди ми! — отговори ниският човек и се отмести.
— Значи ви вреди? — каза джентълменът и без да се смути от отказа, натъпка парче тютюн в устата си, за да има нов запас от тютюнев сок за благото на обществото.
Старият джентълмен потрепваше всеки път, когато дългокракият му съсед плюеше към него. Най-после съседът забеляза това и без да се засяга, измени посоката на своята артилерия. Той избра за прицел прибора от лопатка и ръжен пред камината и започна да го обстрелва с такова умение, което би било напълно достатъчно, за да се превземе цял един град.
— Какво е това там? — попита старият джентълмен, като забеляза, че група посетители се бяха изправили пред голяма обява, закачена на стената.
— Обява за негър — обясни накъсо някой наблизо.
Мистър Уилсън, така се казваше старият джентълмен, стана, грижливо намести чадъра и куфара по-навътре под стола, внимателно извади очилата си и ги сложи на носа. След като завърши тази процедура, той прочете следното:
„Избягал е млад мулат на име Джордж, притежание на долуподписания. Височина — 5 фута, кожа доста светла, къдрава кестенява коса; много интелигентен, говори добре, чете и пише. Вероятно ще иска да мине за бял. На гърба и на раменете му има дълбоки белези. На дясната ръка е жигосан с буквата Х.
Давам 400 долара на този, който го хване жив, и също толкова на оня, който ми даде задоволителни доказателства, че е убит.“
Старият джентълмен прочете полугласно обявлението открай докрай, като че ли го проучваше. Дългокракият артилерист, който бе обсадил камината, свали краката си от перваза, изправи се в целия си ръст, приближи се до обявата и изплю върху нея цял залп от сдъвкан тютюн.
— Ето какво е моето мнение! — кратко поясни той и отново седна на мястото си.
— Ей, чужденецо, защо правите това? — запита съдържателят.
— Същото бих сторил, ако пред мен се намираше този; който е написал това обявление — каза дългокракият и спокойно възобнови заниманията си, като отряза ново парче тютюн. — Човек, който притежава такъв забележителен роб и не умее да се отнася както трябва с него, заслужава да го загуби. Такива обявления са позор за Кентъки. Това е моето мнение, ако искате да знаете.
— Да, имате право — каза съдържателят и се наведе да вписва сметки в тефтера си.
— Имам сума негри, сър — продължи дългокракият, като поднови нападението си срещу железния прибор на камината, — и често съм им казвал: — Момчета, ако искате да бягате, бягайте още сега. Хайде, няма да тръгна да ви гоня. И като знаят, че не ги задържам, минава им всяко желание да бягат. Нещо повече: приготвил съм им на всички документи за освобождаване, в случай че умра. Те знаят и това. И казвам ви, чужденецо, в целия окръг никой няма негри, които така добре да работят както моите. Ами че аз съм ги пращал в Цинцинати с жребци, които струват над петстотин долара, и винаги са се връщали с всичките пари. Няма нищо чудно в това. Отнасяйте се с тях като с кучета, и те ще ви работят като кучета. Отнасяйте се с тях човешки, и те ще ви работят като хора.