През първите две години Елиза често виждаше мъжа си. Щастието им бе помрачено само от загубата на две невръстни деца, които Елиза страстно обичаше и толкова горчиво оплакваше, че мисис Шелби трябваше да се намеси. Тя кротко я укоряваше и с майчинска грижа се стараеше да обуздае буйната й природа и да я насочи към религията.
Едва след раждането на Хари Елиза почна да си възвръща душевното спокойствие. Сърдечните й рани заздравяха, нервите й се успокоиха и с малкото същество до себе си тя се почувствува отново щастлива до момента, когато мъжът й бе насила откъснат от фабриката и наново поставен под тежкия гнет на законния му господар.
Верен на думата си, фабрикантът посети мистър Харис две седмици след отвеждането на Джордж. Той се надяваше, че гневът му е преминал и опита всички възможни доводи да го склони да върне Джордж на предишната му работа.
— Няма смисъл да си хабите повече думите, сър — каза твърдоглавият господар. — Аз си зная работата.
— Нямам намерение да се меся във вашите работи, сър. Мислех само, че би било, във ваш интерес да го върнете във фабриката при условията, които ви предлагам.
— Много добре разбирам намеренията ви. Видях как си намигахте и шушукахте, когато дойдох да го взема от фабриката. Но вие не можете да ме надхитрите така лесно. Ние живеем в свободна страна, сър. Джордж ми принадлежи и аз мога да правя с него, каквото искам. Това е то!…
Така пропадна последната надежда на Джордж. Занапред го очакваше живот, пълен само с непосилен труд и мъки, утежнен още повече от ежедневните обиди и унижения, измисляни от злобния тиранин.
Глава III
СЪПРУГ И БАЩА
Мисис Шелби отиде на гости. Елиза остана на верандата и тъжно гледаше след отдалечаващата се карета. Неочаквано някой сложи ръка на рамото й. Тя се обърна и щастлива усмивка озари прекрасните й очи.
— Ти ли си, Джордж? Как ме уплаши! Много се радвам, че дойде. Господарката излезе и ще се върне чак довечера. Да отидем в стаята ми. Там ще можем спокойно да поговорим.
Тя го поведе към малката си спретната стая, от която се излизаше на верандата. Там обикновено седеше тя и шиеше, близко до своята господарка, за да може да чуе, ако я повика.
— Колко се радвам! Но защо не се усмихваш? Я погледни Хари колко е пораснал!
Момченцето се държеше здраво за полата на майка си и гледаше срамежливо баща си през спуснатите си къдрици.
— Не е ли красавец? — запита Елиза. Тя приглади дългите му къдри и го целуна.
— По-добре никога да не беше се раждал! — каза Джордж с горчивина. — По-добре и аз самият да не бях се раждал на тоя свят!
Учудена и изплашена, Елиза седна до мъжа си, облегна се на рамото му и избухна в плач.
— Недей, Елиза — каза той нежно. — Много ми е тежко, че ти причиних такава мъка. Горкото ми момиче. Много ми е тежко. О, по-добре никога да не ме бе срещала. Може би щеше да бъдеш щастлива.
— Джордж, Джордж! Как може да говорищ така? Нещо страшно ли се е случило? Какво ни заплашва? Не бяхме ли досега ние с теб много щастливи?
— Да, бяхме щастливи, мила моя — каза Джордж. Той взе детето на коленете си, загледа се в прекрасните му тъмни очи и почна да милва дългите му къдри.
— Колко прилича на тебе, Елиза! А ти си най-красивата, най-добрата жена, която съм виждал. О, по-добре никога Да не бях те срещал!
— Но, Джордж, какво приказваш?
— Така е, Елиза. Какво друго ни очаква? Мъки, само мъки, Животът ми горчи като пелин. Просто изгарям от мъка. Аз съм един беден, нещастен, жалък роб, който ще завлече и тебе в пропастта. Какъв смисъл има да се учиш, да се стремиш към нещо — да бъдеш нещо? Какъв смисъл има да живееш? По-добре да умра!
— Мой мили Джордж, грехота е! Зная колко ти е мъчно, че загуби мястото си във фабриката, че имаш жесток господар. Но моля те, бъди търпелив, може би нещо…
— Търпелив? — прекъсна я Джордж. — Не бях ли търпелив? Казах ли дума, когато той дойде и без всякаква причина ме взе от фабриката, където всички бяха така добри с мене. Не му ли давах цялото си възнаграждение до последния цент, а всички казваха, че работя добре.