Цачко чорбаджи пошушна нещо на Павлакя, Павлаки пошушна на Фратя чорбаджи, който климна с глава одобрително и се обърна към бея:
— Бей ефендим, не бива ли да повикаме даскала? Това е даскалска работа.
— Даскал Гатя! Даскал Гатя! — извикаха едногласно.
Карагьозоолу взе съгласието на бея и заповяда:
— Хасан ага! Иди доведи тука даскал Гатя! Беят сгъна добре прокламацията, сложи въз нея табакерата си и се обърна с учуден поглед към Варлаама.
— Как те викат, чорбаджи?
— Фарлам.
— Копринарката — забележи Карагьозоолу.
— Тарилйомът! Цялото име кажи — изръмжа Селямсъзът.
— Отде си намерил тая книга, чадо?
Варлаам мълчеше.
Карагьозоолу направи темане и пошушна:
— Има ли воля?
Беят клюмна с глава.
— Бей ефендим, негова милост слабо разправя турските… Позволяваш ли на слугата си да поиска няколко отговори?
Беят изгледа свирепо Варлаама.
— Не знае турски? Та тоя керета е от Влашко?…
— Не, бей ефендим, в царството е живял.
— В царството? — попита беят в изумление, после прибави спокойно: — То се знае, гони царя, гони и езика му. Пезевенк!
— Евет — пошушна Цачко чорбаджи, като несъзнателно си гуждаше очилата.
Карагьозоолу изпъхтя, наведе глава, помисли и с тържествен тон начна:
— Варлааме, беят пита: от кой комита имаш тая прокламация?
Варлаам се посъвзе от уплашването, като видя, че го пита българин, поизтегли си гащите с вапцаните ръце и отговори смутено:
— Чорбаджи, какво да кажа? Стари хора казват: змия да ти влезе в пазухата, зло да не ти влезе в къщата… Е, какво ще кажеш сега? Ако дойде някой си, ама кой? Някойси, един някой си, не го знам кой е, и без друго поиска и пожелае, без да ти поиска и решението, ти отде да му познаваш какво му има на стомаха? То се разумява от само себе си, според желанието на челяка. Но има човеци и човеци: един лош, други — добър; но пословицата го рекла: доброто с нейде-нейде, а злото е във всяка къща. Тъй е и Фарламовата работа.
И Варлаам си отри с ръкава потта от челото.
Беят погледна въпросително Карагьозоолу.
Карагьозоолу погледна с недоумение, па попита пак:
— Ние те питаме друго: от кого си приел тая прокламация?
— Казвай по-отворено, Варлааме — забележи Мичо Бейзадето.
Варлаам ги изгледа всички безстрастно и начна:
— Кой ми я даде? Добре че питаш! Кой ми я прати дар, не ми се обади. Кой е… Дявола го попитали: — Как ти е името? — Дявол — рекъл. — Как те викат? — Дявол, рекъл. — Как са те кръстили? — Дявол пак. — Ама кой те е кръстил? — Сатаната!
Дядо Матея се намръщи, осекна се гръмливо и каза строго:
— Тебе, господине, за друго те питат: не знайш ли кой ти даде тая книга? Разбери!
— Отде да го знам? Когато някой ти хвърли в градината от пътя една проста папурвина или магия например, та па те попитат: как му е името? Какво отговаряш? — Не знам.
— Знайш, знайш много хубаво ти! — избъбра Селямсъзът.
Беят погледна Карагьозоолу. Карагьозоолу повдигна рамената.
— Искаш да кажеш-пое пак Карагьозоолу — че ти са хвърлили книгата в двора или са ти я пъхнали в джоба, без да усетиш?
— Това, това, хвърлили я в двора… Кой? Не знам. Кога?… Днес по пладне.
Карагьозоолу обясни на бея положителния отговор на Варлаама.
— Знайш, знайш, много хубаво знайш — изръмжа зверски Селямсъзът.
— Селямсъз, ти не отговаряй! — забележи му Карагьозоолу строго.
— Ти мълчи, кога те питат, тогава кажи — прибави Митето.
Карагьозоолу пак се обърна към виновника.
— Добре, като я намери в двора си, чете ли я? Разбра ли какво казва?
— Сиреч, разгърна ли я? — допълни дядо Матея.
— Питайте кюпа ми какво разбира Фарлам и той ще ви каже.
— Как не разбра? Ти ли не разбра? Предателю! Нали я залепи на лицето на вратнята си? — изрева Селязмсъзът, когото хвана нетърпение, задето не бързаха да обесят Тарилйома на лозата.
— Мълчи, Селямсъз! — изкрещя Текерлекът свирепо.
Карагьозоолу продължи изпитването:
— Хубаво, не си разбрал. Хай да кажем, че не си разбрал, но като не си я разбрал, защо я залепи на портата твоя?
Варлаам ги изгледа учудено и каза:
— И на това вопрощении Фарлам ще отговори.
После, като се обърна към Селямсъза и го изгледа презрително, прибави:
— Отде да зная, че е прокламация. Аз познах там образа, та по причина на образа я залепих. Грях ако има, кажете и докажете.
— Образът на Тотя — пошушна Фратю чорбаджи на Павлакя.
— Евет, на Тотя войвода — притури Павлаки.
Карагьозоолу пое, като си гърчеше дясната буза и си чешеше лявата:
— Ти познаваш ли чий е образът?
Варлаам погледна Карагьозоолу учудено, после Селямсъза и отговори: