— Попитали калугерина: познава ли лицето на дявола? Познавам го, зер!
— Тоя момък съвсем обърка конците — пошушна Фратю чорбаджи.
— Спукана му е работата — отговори Павлаки.
Карагьозоолу се наведе към бея и му пошушна на ухото.
— Завала гяур-каза беят и се усмихна иронически и съжалително към Варлаама.
Чорбаджиите, като видяха това усмихване, счетоха за своя длъжност и те да се усмихнат.
— Варлааме, ти казваш, че познаваш образа, добре ли разумяхме? — попита Карагьзоолу, като не искаше да вярва в тая нечута наивност.
Варлаам пак потърси с поглед Селямсъза.
— Защо гледаш мене? Там отговаряй! — изгрухтя той.
— Селямсъзе мирен! Варлааме, отколе ли го познаваш?
— От дете, убил го Господ!
— От дете ли?
— То се знае. В хилядо циганина слепешком ще го напипам тоя капасъзин!
При думата „капасъзин“ всички си прехапаха устните.
— Опропасти се горкият, язък за булката му — продума Фратю чорбаджи.
Павлаки клюмна утвърдително глава.
Карагьозоолу има доста време съвещание с бея.
— Пренощувал ли е у вас някога?
— Той ли? — попита Варлаам, като хвърли кръвожаден поглед на Селямсъза.
— Кой те пита за Селямсъзина? — извика дядо Матея.
— Тарилйом! Чакай сега да му кажа, е — извика. Селямсъзът и се спусна въз него, но заптиетата го оттеглиха.
Тогава Фратю чорбаджи взе думата:
— Какви са тия работи, Варлааме? Ти се смути: едно те питам, друго отговаряш!
— Сè мене гледа с котешките си очи — обади се Селямсъзът.
— Сега слушай хубаво какво те питаме — подкачи Цачко чорбаджи, — та което чуеш, на него да отговаряш. Събери си ума, тук сме хора, не сме говеда? Питаме те: като познаваш оногова… образа… санким…
Цачко чорбаджи се забърка и млъкна, защото не щя да произнесе името на Тотя войвода.
— Та как да не го познавам? — извика с отчаян глас Варлаам. — Познавате го всички! И ти, и аз! Всеки познава тоя смертоубиец — и той посочи Селямсъза.
Селямсъзът избухна и изпсува страшно Варлаама, развика се побеснял и каза колко гроша данък плаща на царщината и колко гърла храни, и в заключение предложи да се обеси тозчас Тариойомът, като каза, че купува въжето.
В това време Карагьозоолу тихо разправяше усмихнато на бея, че Селямсъзът се е разсърдил, защото Варлаам го оприличил на Тотя войвода, дето е изписан на прокламацията. Беят се ухили, взе прокламацията, за да прегледа внимателно пак образа на страшния хъш.
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Навалицата се разстъпи и отвори път на учител Гатя.
— Чети даскале, тая книга! — каза беят със сардоническа усмивка и му подаде прокламацията.
Възцари се общо мълчание. Лицето на учителя, неприятно похлупено от дълбокия фес на X. Смиона, от бледо стана бяло. Додето идеше насам, той има време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят. Хрумна му, че друго по-опасно откритие трябва да е станало. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея и видя подидаскал Мироновски, когото доведоха уплашен. Той пое хартията, която трепереше в ръцете му.
Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни.
Всички го гледаха с разтупани сърца.
Беят беше изпулил страшно очи.
Учител Гатю вдигна очи и изгледа присъствуващите. Ненадейно погледът му падна на Селямсъза и той се засмя.
— На, и тоя ме гледа, гаче ще ме лапне! — измърмора Селямсъзът отчаяно.
Всички се взряха в Селямсъза и се изсмяха, очевидно без причина. Той взе да се озърта учудено да не би да се смеят другиму и смехът се усили.
Смаяният бей захвана и той да се смее. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше черковният глас на Варлаама.
— Е кажи, даскале, какво пише и кой образ е там — попита Карагьзоолу, когато смехът утихна.
— Образът на бай Ивана Селямсъза — отговори учителят, като се усмихна към Селямсъза.
— Хе, Фарлам кому казваше? — извика възхитен Копринарката.
Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество, и че искал да му опропасти къщата, затова го написал в „прокламацията“.
— Каква прокламация? Това е сатира! — каза учуден учителят:
Тази дума беше общопозната тогава, защото често се пръскаха паскливи, които наричаха „сатири“. Но Селямсъзът избухна като буря и целият конак заехтя от вика му. Той настояваше да обесят Варлаама. В това време всички бяха настанали и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска, с едър надпис: „Селямсъз настоятел училищни, за многая лета!“